Не виждам причина българското национално творчество да бъде „загърбвано“ , публиката трябва да има възможност да слуша български произведения. Особено при този показен, дори „лозунгов“ патриотизъм, който се шири в обществото ни – думи на проф. Пламен Джуров. Композитор, преподавател в Националната музикална академия по дирижиране и композиция, от близо три десетилетия той е начело на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“. Днес елитният състав има концерт, който носи заглавието „(НЕ)ЗАБРАВИМИ“. Ето и още подробности от проф Джуров:
Нека припомним, че първата репетиция на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ е през ноември 1961 г. Събират се млади изпълнители на струнни инструменти от Софийската опера. Шест месеца по-късно е първият концерт, преминал при огромен успех. Преди дни се навършиха 55 години от тази първа среща с публиката.
Трябва да кажа, че още в самото начало се поставят професионални темели, които задължават и затова са още жизнени – казва още проф. Джуров. – Принципът на работа е като при струнния квартет. Дори в началото са репетирали, разделени на три квартета. Този стремеж към прецизност при изработване на нещата и досега присъства. Това прави работата с този състав незаменима. Работи се с повече внимание към детайлите. Ако може да сравняваме, това е като разликата между графиката и маслената живопис. При нас всичко е сфумато, изразът е за по-фина нагласа и на музикантите, и на слушателите. Първият концерт е с диригент Михаил Ангелов, който е съставил програмата. Солисти са били Милена Моллова, Никола Гюзелев, Радка Гаева. Ефектът е бил много голям. Изнасят няколко концерта със същия диригент, след това гостуват Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Казанджиев, който става постоянен диригент за 16 години. Именно проф. Казанджиев започва тази много последователна, методична, понякога вероятно много мъчителна работа по изработване на детайлите. Но това е присъщо на всички музиканти, които държат на себе си. След това диригент е Емил Табаков, за когото просто няма тайни в музиката - и като диригент, и като композитор. Интересното е, че и тримата основни диригенти, свързали името си със „Софийски солисти“, са и композитори. Нямам обяснение защо това е така, но е реален факт. Аз съм наследник на много сериозни традиции, наистина много сериозни. Понякога, когато отворя партитура от нашата библиотека, виждам почерка на Васил – много стриктен в отбелязването на щрих и динамика. Оказва се, че графичните знаци са много важен елемент за поддържането на традициите. В щимовете на изпълнителите също има такива знаци. Например при нас „Годишните времена” на Вивалди са с щрихите на Шеринг от неговото гостуване. Много такива интересни факти има в нашата история с големи музиканти.
Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (The EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС и химна на общността "Ода на радостта", предава БТА. Песенният сборник е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки..
От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..
Kottarashky е един от най-интересните автори на музика, които се появиха на българската сцена в първото десетилетие от новия век. Зад този псевдоним стои Никола Груев, който неуморно експериментира със смесването на жанрове. Познаваме го предимно с..
На 24 ноември (неделя) от 19:00 ч. в концертната зала на НМУ "Любомир Пипков" женският народен хор "Драгостин фолк национал" отбелязва три..