Всяка пролет, седмица преди Великден, християните отбелязват празника Вход Господен в Йерусалим, който подготвя вярващите за великото събитие Възкресение Христово. В България той е известен още като Връбница или Цветница – празникът на цветята и зараждането на новия живот. Отбелязва се във всеки дом, особено от хората с имена на цветя, дървета и всичко свързано с тях. А българските имена с дъх на пролетно ухание са повече от сто, затова и денят е обгърнат с особена празничност. Рано сутринта млади и стари отиват на църква с дъхави цветя, здравец и върбови клонки, с които да закичат иконите на Иисус Христос и Божията майка. След Светата литургия всички отнасят в дома си осветени върбови клонки, за здраве и благословия. Българските храмове са изпълнени със стотици православни, дошли да почетат Светлия празник. Приповдигнатото настроение наистина е всеобщо, защото не само вярващите взимат участие в тържеството на този прекрасен християнски празник. Той заразява и увлича всички със своя заряд, поривите на настъпващата пролет, топлите слънчеви лъчи, красивите цветя, които покриват паркове и градини с нежни свежи нюанси.
В християнската традиция празникът Вход Господен в Йерусалим напомня за тържеството на Божественото начало, но също и за нелеките пътища, които водят към него. В самата си същност той е свързан и с по-далечните исторически събития, когато Макавеите очистват храма на Йерусалим от идолопоклоничеството. Запазили спомена от това важно за юдаизма събитие, хората приветствали Иисус Христос с надеждата, че той ще ги освободи от римляните, така, както навремето Макавеите освободили прадедите си от гръцкото подтисничество. Те Го поздравявали с палмови клонки и “Осанна!”, защото виждали изпълнението на пророчеството, че Царят юдейски ще дойде, за да “възвести мир на народите”. След като Христос не ги повел на въстание, те се отдръпнали от него.
Това е един прекрасен пример за това, как ние често посрещаме с големи очаквания хората, заслепени от излишни емоции, които ни отвеждат от една крайност към друга, подобно на хората, които посрещнали Спасителя с радостни възгласи, а после го хулели.
Днес, повечето от хората, които посещават масово храмовете у нас на Големите християнски празници, свързват православните традиции и с измолването на добро здраве и благополучие. Около празниците покрай храмовете цари суматоха, продават се неосветени свещи, цветя и всякакви други сувенири, а черкуването сякаш отива на заден план. В тази връзка дълбокият смисъл на прогонването на търговците от храма е един пример за това как хората трябва да се отърсят от земното, когато се отдават на духовното.
Затова Църквата ни приканва в Божия дом да забравим всичките си земни грижи и страдания, за да си припомним как в дните преди Великден Христос раздаде и благослови хляба и виното, а после смирено уми нозете на учениците си преди да поеме по пътя към Голгота.
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият Александър Батенберг, едва станал български княз, се заема да модернизира страната във всяко едно..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23 декември 910 г. Той бил от благороден произход, но оставил всичко и последвал славянските равноапостоли св...
В светската летопис на следосвобожденска България, митрополит Климент Търновски е известен като Васил Друмев – бележит книжовник и общественик, той води изключително духовен, християнски живот. За езиковедите той е сред най-ярките ревнители на..
Първата модерна за времето си Коледа се празнува в България през 1879 г. Тя е по европейски образец - с елха, зимни кънки и подаръци. Тогава Младият..
Българската православна църква почита днес свети Наум Охридски. Наум е средновековен български учен и книжовник, роден около 830 г. и починал на 23..