Да заснемеш с фотоапарата си невидимото и по този начин да ремонтираш сграда е твърдение, което звучи толкова абстрактно, колкото и „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. Приликата обаче е съвсем привидна, тъй като в случая се пренасяме директно в сферата на сериозната наука и професионалната фотография. Възможността да хвърлим поглед в невидимото дължим на ученици от Софийската математическа гимназия. Те организираха благотворителна изложба със собствени астрофотографии. Събраните средства ще послужат за ремонт на Софийската астрономическа обсерватория, която не е ремонтирана десетилетия.

Доц. Евгени Овчаров – ръководител на катедра „Астрономия” към Физическия факултет на СУ, обясни, че управата на университета се опитва със собствени средства да се справи с някои от най-належащите ремонтни дейности. Включват се и студенти, докторанти, и доброволци. Обсерваторията е най-старата на Балканския полуостров и зад гърба си има 120-годишна история – подчертава доц. Овчаров и продължава:

Тя е паметник на културата още от 1976 г. Използваме я за обучение и популяризация на астрономията. Разположена е на много хубаво място в центъра на Борисовата градина, а хората са любопитни към астрономията, и ние се опитваме да удовлетворим любопитството им.

Учениците от СМГ си спомнят, че идеята за изложбата се е родила спонтанно.

Искахме да помогнем на сградата и тъй като моят съученик Теодор притежава невероятен талант в областта на астрофотографията, решихме да съчетаем двете неща – разказва Рая Димитрова, която е ученичка от СМГ и един от организаторите на изложбата:

Много от посетителите бяха изненадани от това, че обектите, които виждат върху снимките, са реални – допълва тя. – Някои дори твърдяха, че са използвани компютърни технологии и програми. Бяха много впечатлени и повечето поискаха да притежават някоя от снимките.

Ганчо Ганчев – докторант към катера „Астрономия“, който е един от участниците в изложбата, обяснява, че астрофотографията ни показва това, което реално съществува около нас, но нямаме възможността да видим, и продължава:

Нашите очи са доста слаби детектори в сравнение с фотоапаратите и камерите, и за да успеем да видим повече детайли и информация, снимаме по-дълго и наслагваме кадър върху кадър. Понякога използваме стативи с глави, които се синхронизират с въртенето на земята, за да се избегне разсейването на обекта. За изложбата събрахме фотографии на астрономически обекти, както и на астропейзажи – такива, които съчетават нощен пейзаж с нощно небе във фона. Мисля, че много добре се получи.

За препятствията и приятните изненади по пътя на астрофотографията ни разказва Теодор Алексиев – ученик от СМГ. Той е един от основните участници в изложбата и според неговите съученици притежава невероятен талант в тази област. Теодор твърди, че най-големите препятствия в този вид фотография са свързани с дългото чакане, за да се получи хубаво изображение, и пояснява:

С Ганчо сме седели по 6 часа на сняг, лед и студ, за да може да се осъществи снимката. Но има и много приятни изненади. Една от тях се случи през 2013-та, когато бях свидетел на избухването на нова звезда. Наблюдавах го през телескоп. По-късно имах възможността само с фотоапарат и обектив да заснема комета. Точно тази снимка беше част от изложбата.

Да се занимаваш с астрофотография, според Теодор е призвание, а за нас остава въпросът – какво е да видиш Млечния път над покрива на дома си и да разбереш, че винаги е бил там. Мистиците сигурно биха казали, че това е дзен усещане, скептиците – дело на компютърни технологии, а някои по-философски настроени вероятно биха се замислили върху странната връзка между ремонта на сграда и възможността да видим невидимото.

Снимките са предоставени от организаторите на изложбата