Именитият ни музикант е признат виртуоз на тамбурата, изявен композитор и аранжор. Известен е със своето съвременно усещане и прочит на фолклора. Професионализмът му променя представите за техническите възможности на старинния инструмент, а интересните му хрумвания, грабват вниманието. Той владее самобитния стил на пиринската тамбура, но чрез творчеството си навлиза в непозната за нея звукова среда.
Наскоро Валери Димчев записа своя проект за тамбура и пиано, за който композиторът разказва. Той споделя и интересни моменти творческата си работа.
При моето поколение се получи така, че рано напреднахме като инструменталисти. Бяхме ученици, може би 10-11 клас в музикалното училище в Широка лъка, когато започнахме да търсим нови предизвикателства. Идва един момент на съзряване на музиканта, когато трябва да намери своя индивидуален стил. Още като ученик започнах да търся себе си, за да постигна още. „Отидох“ до сватбарската музика, до джаза. По това време много харесвах Джон Маклафлин, Пако де Лусия и техните триа, квартети. Това за мен беше един прозорец. Усещах, че тамбурата е малко пренебрегвана, спрямо останалите инструменти, а тя има своята ценност и технически възможности. Опитвах се да разширя възможностите на този инструмент. След толкова години виждам, че младите музиканти вървят в същата посока. Вероятно не съм сбъркал, на прав път съм. За трио „Валери Димчев“ решаваща бе срещата ми с Антон Апостолов. Той беше китаристът в триото. Беше добър в джаза и във фламенкото. Както той научи от мене много за народната музика, на мен ми отвори очите за други стилове и начини на свирене. Издадохме два диска „Българската тамбура“ в Америка и Канада.
За мен беше предизвикателство да създам музика за пиано и тамбура – продължава Валери Димчев. – Бях писал за клавирен инструмент, за народен оркестър, за малки групи, за соло глас, но реших да съчетая соло тамбура с акомпанимент на пиано. В по–късна възраст идва момент, когато е добре да предадеш на другите това, което си постигнал. Реших да издам нотите за тези, които имат желание да свирят в подобен дует Проектът, за който става дума, се нарича „Музика за тамбура“ и е съпроводен от компактдиск. Пиесите са записани с пианистката Милена Томанова. В някои от тях участват Недялко Недялков – кавал и Венцислав Благоев – тромпет. Пиша и музика за документални филми, което за мен е много интересно и през последните години посвещавам част от времето си на това занимание.
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в..