Последните дни преди Възкресение свързваме най-вече със страданията на Иисус Христос, който поема греховете на целия човешки род и доброволно жертва себе си, зада ни приобщи отново към Бога Отец. Кулминацията на тези страдания е Велики петък, денят, в който Божият Син е бичуван, обвинен, закичен с венец от тръни, обсипан с подигравки и плесници, разпънат на кръст и погребан. Осветен от Неговите страдания, кръстът от срамно средство за мъчителна смърт се превръща в символ на Спасението.

През тези дни Църквата призовава вярващите да станат съпричастни към страданията на Спасителя, да съпреживеят всичко онова, което Божият Син е понесъл за Човечеството. Евангелията на апостолите, които се четат на богослуженията, ни помагат да вникнем в същността на тези страшни и изпълнени с много символика събития. Иисус Христос е второто лице на Светата Троица, който идва на земята единствено и само воден от любов към човешкия род. Велики петък се пада в шестия ден на библейската седмица, това е денят, в който Адам посяга към дървото за познаване на „добро” и „зло” въпреки заръките на Бог Отец. Поради тази причина Христос понася страданията в шестия ден от седмицата, за да реабилитира първия Адам. Затова Църквата Го нарича вторият Адам.

Всички тези страдания Спасителят понася в името на Любовта - най-великата християнска добродетел и отличителен белег на християнина. „По това ще познаят човеците, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си.” - казва Христос. Самият Той ни дава пример за любов, дори и към враговете си и към тези, които го разпъват, той се моли до сетния си дъх ”Господи, не им зачитай този грях”.

Великата и спасителна същност на Христовото учение е Всеопрощението. Каквито и грехове да е извършил човек, след искрено и дълбоко покаяние Бог е склонен да прости на грешника. Един такъв пример е разбойникът, прикован до Спасителя. След като чува искрената му изповед, Христос го взима със себе си в Рая.

Според християнските традиции на деня, в който Христос е прикован на кръста, Разпети петък, се спазва пълен пост до опелото и не се яде нищо. На престарели, немощни и болни се разрешават само хляб и вода. Това е денят за дълбоко покаяние и преклонение към жертвата на Спасителя. Истински вярващите хора не се замислят над храната, а за смисъла на Христовите страдания на кръста и Неговата смърт.

В края на Великата седмица всички, които са постили, се изповядват и взимат причастие. Както по време на целия пост, така и в дните преди Възкресението християните, които искат да се причестят, обръщат особено внимание на чистотата на мислите, чувствата, намеренията си и най-вече на делата си.