Последните дни преди Възкресение свързваме най-вече със страданията на Иисус Христос, който поема греховете на целия човешки род и доброволно жертва себе си, зада ни приобщи отново към Бога Отец. Кулминацията на тези страдания е Велики петък, денят, в който Божият Син е бичуван, обвинен, закичен с венец от тръни, обсипан с подигравки и плесници, разпънат на кръст и погребан. Осветен от Неговите страдания, кръстът от срамно средство за мъчителна смърт се превръща в символ на Спасението.
През тези дни Църквата призовава вярващите да станат съпричастни към страданията на Спасителя, да съпреживеят всичко онова, което Божият Син е понесъл за Човечеството. Евангелията на апостолите, които се четат на богослуженията, ни помагат да вникнем в същността на тези страшни и изпълнени с много символика събития. Иисус Христос е второто лице на Светата Троица, който идва на земята единствено и само воден от любов към човешкия род. Велики петък се пада в шестия ден на библейската седмица, това е денят, в който Адам посяга към дървото за познаване на „добро” и „зло” въпреки заръките на Бог Отец. Поради тази причина Христос понася страданията в шестия ден от седмицата, за да реабилитира първия Адам. Затова Църквата Го нарича вторият Адам.
Всички тези страдания Спасителят понася в името на Любовта - най-великата християнска добродетел и отличителен белег на християнина. „По това ще познаят човеците, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си.” - казва Христос. Самият Той ни дава пример за любов, дори и към враговете си и към тези, които го разпъват, той се моли до сетния си дъх ”Господи, не им зачитай този грях”.
Великата и спасителна същност на Христовото учение е Всеопрощението. Каквито и грехове да е извършил човек, след искрено и дълбоко покаяние Бог е склонен да прости на грешника. Един такъв пример е разбойникът, прикован до Спасителя. След като чува искрената му изповед, Христос го взима със себе си в Рая.
Според християнските традиции на деня, в който Христос е прикован на кръста, Разпети петък, се спазва пълен пост до опелото и не се яде нищо. На престарели, немощни и болни се разрешават само хляб и вода. Това е денят за дълбоко покаяние и преклонение към жертвата на Спасителя. Истински вярващите хора не се замислят над храната, а за смисъла на Христовите страдания на кръста и Неговата смърт.
В края на Великата седмица всички, които са постили, се изповядват и взимат причастие. Както по време на целия пост, така и в дните преди Възкресението християните, които искат да се причестят, обръщат особено внимание на чистотата на мислите, чувствата, намеренията си и най-вече на делата си.
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне..