Последните дни преди Възкресение свързваме най-вече със страданията на Иисус Христос, който поема греховете на целия човешки род и доброволно жертва себе си, зада ни приобщи отново към Бога Отец. Кулминацията на тези страдания е Велики петък, денят, в който Божият Син е бичуван, обвинен, закичен с венец от тръни, обсипан с подигравки и плесници, разпънат на кръст и погребан. Осветен от Неговите страдания, кръстът от срамно средство за мъчителна смърт се превръща в символ на Спасението.
През тези дни Църквата призовава вярващите да станат съпричастни към страданията на Спасителя, да съпреживеят всичко онова, което Божият Син е понесъл за Човечеството. Евангелията на апостолите, които се четат на богослуженията, ни помагат да вникнем в същността на тези страшни и изпълнени с много символика събития. Иисус Христос е второто лице на Светата Троица, който идва на земята единствено и само воден от любов към човешкия род. Велики петък се пада в шестия ден на библейската седмица, това е денят, в който Адам посяга към дървото за познаване на „добро” и „зло” въпреки заръките на Бог Отец. Поради тази причина Христос понася страданията в шестия ден от седмицата, за да реабилитира първия Адам. Затова Църквата Го нарича вторият Адам.
Всички тези страдания Спасителят понася в името на Любовта - най-великата християнска добродетел и отличителен белег на християнина. „По това ще познаят човеците, че сте мои ученици, ако любов имате помежду си.” - казва Христос. Самият Той ни дава пример за любов, дори и към враговете си и към тези, които го разпъват, той се моли до сетния си дъх ”Господи, не им зачитай този грях”.
Великата и спасителна същност на Христовото учение е Всеопрощението. Каквито и грехове да е извършил човек, след искрено и дълбоко покаяние Бог е склонен да прости на грешника. Един такъв пример е разбойникът, прикован до Спасителя. След като чува искрената му изповед, Христос го взима със себе си в Рая.
Според християнските традиции на деня, в който Христос е прикован на кръста, Разпети петък, се спазва пълен пост до опелото и не се яде нищо. На престарели, немощни и болни се разрешават само хляб и вода. Това е денят за дълбоко покаяние и преклонение към жертвата на Спасителя. Истински вярващите хора не се замислят над храната, а за смисъла на Христовите страдания на кръста и Неговата смърт.
В края на Великата седмица всички, които са постили, се изповядват и взимат причастие. Както по време на целия пост, така и в дните преди Възкресението християните, които искат да се причестят, обръщат особено внимание на чистотата на мислите, чувствата, намеренията си и най-вече на делата си.
В първия епизод на "Мост на вярата" гостуваме на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний . Пред Дарина Григорова и Александра Карамихалева той разказва за социалната функция на Българската православна църква и взаимодействието ѝ с..
На 31 януари Православната църква чества свети безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Свети Кир се родил през втората половина на ІІІ век в египетския град Канопа и се прочул като знаменит лекар в град Александрия. Лекувал с огромен успех..
Навършват се 131 години от рождението на цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение – Обединител. Роден в предпоследния януарски ден на 1894 година, бъдещият български цар Борис III се появява на..
На 16 февруари Православната църква чества паметта на свети мъченици Памфил и Порфирий. Честваме и свети Флавиан, архиепископ Константинополски...
На 17 февруари православната църква възпоменава Свети великомъченик Теодор Тирон, както и преподобни Роман Търновски. В град Амасия, в..