Пловдив е най-големият античен град в българските земи и най-големият в римската провинция Тракия – разказва археоложката Елена Кесякова. – Той е град метрополия с невероятно богата култура и най-блестящият, най-красивият на реката Хебър, както отбелязват римските писатели. Бидейки столица на древна Тракия, в него са разположени най-важните обществени сгради: централният площад, стадионът, театърът, уникалната антична синагога, епископската базилика, инженерните съоръжения. И всичко това показва, че Филипопол е най-значимият град за траките, така както Атина е за Гърция, а Рим за Римската империя.
И все пак форумът като търговски и административен център бил най-важната част на града. Изграден във формата на правоъгълник, той се простирал на площ от 143 м. дължина и 136 м. ширина.
Форумът е център на политическия, икономическия, културния, религиозния – изобщо на цялостния градски ритъм на живот, и представлява комплекс от сгради, удовлетворяващи всичките тези процеси – обяснява археоложката. – Върху откритото пространство имаме останки от храм, библиотека, булевтериун (там е заседавал градският съвет) – по-късно преустроен в одеон (покрит театър), както и екседра – трибуна, от която политическите и религиозните лидери са произнасяли своите речи. Освен това повече от 70 магазина обикалят форума, подсказвайки за оживена търговска дейност.
Всъщност форумът бил център на публичния живот още преди Филипопол да стане римски. Градът бил построен по елинистична мода с перпендикулярни улици и на площада му търговци разменяли зърно, дърво и мед за фини керамични и бронзови съдове от италианските земи. Римляните обаче наново построили форума с колони в дорийски ред от пясъчник, а по-късно император Адриан ги заменил с мраморна архитектура с богати коринтски капители. На север пък били разположени обществените сгради и статуите на императорите. И въпреки че в разцвета си Филипопол можел да се мери по богатство и красота с най-прочутите градове на империята, градът бил разрушен от хуните и готите през V век и дебели слоеве пръст затрупали чудните римски паметници. Едва през XX век по време на строителството на съвременния Пловдив започнали да “излизат” архитектурните паметници от римско време. За съжаление, голяма част от античния форум днес лежи под нови сгради, но все пак друга част от него е изложена заедно с реставрираните колони и останките от одеона.
Когато човек минава покрай такива паметници, особено ако са реставрирани и социализирани – например театърът и стадионът,винаги се чувства горд, че е наследник на древна култура – казва в заключение Елена Кесякова. – Той се пропива с едно усещане за славни времена и това е основното, което трябва да съхраним за поколенията. Затова е и нашата борба да запазим паметниците, защото те са нашата гордост. И ще завърша с една много вярна мисъл: човек, който не помни своето минало, няма бъдеще.
Снимки: oldplovdiv.comСлед Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на..
Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..
Църквата “Св. Иван Рилски” в троянското Старо село днес отбелязва храмовия си празник. По този случай ще бъде отслужена празнична света литургия за успението на светеца, дал името на храма, както и празнична вечерня. “ Необикновена е историята на..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..