През тази година Националният политехнически музей отбелязва своето шесто десетилетие. Идеята за колекция на техника от миналото е била мечта на много български инженери. До нейната реализация обаче се стига доста по-късно. Една от причините е, че за сбирката са отговаряли различни институции: Комитетът за култура, БАН, Комитетът за висше образование и технически прогрес. Но в 1968 година е назначен първият уредник в музея, през следващата година и първият директор. Така започва събиране на експонати и популяризиране на тази идея. През този период Политехническият музей работи много добре с научно-техническите съюзи. Ето какво разказва Любов Филипова, главен уредник в музея:
Един от главните инициатори на музея е инж. Стефан Рабов, по-късно доцент по съобщителна техника в тогавашния Висш машинно-електротехнически институт, сега Технически университет. Той успява в различни институции, които притежават предмети, свързани с историята на техниката, да привлече сътрудници от тях. И така започват да постъпват различни предмети към музея в неговите фондове. Първата голяма колекция е от Техникума по фина механика и оптика, които дават стари киноапарати, киномашини, кинокамери, фотоапарати и два часовника. Не нещо много ценно, но пък за начало на такъв музей е добро. Най-голямата и представителна сбирка постъпва в началото на 70-те години. Това е т.нар. царска колекция. Става дума за предмети от дворцовото имущество на София, вероятно от двореца „Врана”, които до този момент са реквизит в киноцентъра с всички ужасни последствия от това използване: подмяна на експонати, пребоядисване, префасониране, унищожаване.
И тогава, след една статия във вестник „Антени”, Комитетът за култура предприема мащабна акция, в която водеща роля има Политехническият музей, тъй като е още млад и работещ с ентусиазъм, а и много от предметите имат техническа насоченост. Колекцията, използвана за реквизит в Киноцентъра, се разпределя между няколко столични музея. По този начин в него попада великолепна сбирка от 17 часовника. Повечето от тях са украсявали дворцови камини. Сега три от най-добрите могат да се видят в изложбата „Красотата на времето”.
В музея постъпва и личната колекция от джобни и стенни часовници на Георги Хаджиниколов, както и неговият инструментариум.
Той е един от малцината българи, които са завършили специално образование през 1914 година в Швейцария – продължава Любов Филипова. – След завръщането си обучава млади нашенци, които искат да изучат занаята. И около 1930 година създава предприятие, което се нарича Часовникарска централа „Гномон”. Гномонът е свързан със слънчевия часовник – най-древният времеизмервателен уред. Той е показалецът, който хвърля сянка, с която се отчита напредването на времето. Предприятието му поставя около 60-кулни и гарови часовници в много градове в страната. Градове като Габрово, Стара Загора, Севлиево имат върху сградите на популярните си банки или върху пощите си такива кулни часовници. През 40-те години те вече са и електрически. Поставя и електрическата система на часовника на Централна поща. Днес можете да видите негов часовник на църквата „Св. Седмочисленици.
През годините персоналът на музея се увеличава и уредниците са отговаряли за един или два раздела, пътували са и в провинцията. Записвали са разказите на стари техници, инженери, търсили са експонати и архиви. Така музеят създава колекция от пишещи машини. Сред тях са редки екземпляри от началото на ХХ век. Огромна е сбирката и от радиоапарати. В експозицията е и първата родна експериментална телевизионна камера, конструирана от проф. Саздо Иванов. С нея през 1952 е създадено първото ни ТВ предаване. През годините уредниците в музея са поддържали прекрасни отношения с Физическия факултет на Софийския университет и с днешния Технически университет. Ето как след амортизация старите пособия са постъпвали в музея. Впрочем, в раздела „Физически уреди” може да се види например телескопът на учения-енциклопедист д-р Петър Берон /1799-1871/. Той е известен не само като създател на първия български буквар, но и с опитите за трактовка на проблеми, свързани с небесната физика например. Последното голямо дарение, което получил музеят, е на дипломата Теодор Димитров, дългогодишен заместник-библиотекар на библиотеката на ООН. Той завещал на България множество колекции. На Политехническия музей се паднали часовниците – прекрасни образци от втората половина на ХІХ век на известни френски и швейцарски майстори.
Повече подробности от д-р Екатерина Цекова, директор на музея:
Снимки: Венета Павлова
" Гаснещият огън често пъти се разгаря отново благодарение на няколко оцелели въгленчета." С тези топли думи професорът по славянска филология Красимир Станчев вдъхва надежда, че изтляващият интерес към българската азбука, българския език и..
Националният литературен музей отбелязва 174 години от рождението на Иван Вазов. Честването преминава и под знака на кръглата годишнина от първото самостоятелно българско издание на романа "Под игото“, публикуван през 1894 г. от издателство "Т. Ф...
Данни от преброяването на населението у нас, проведено през 2021 година, сочат, че в страната живеят 654 547 лица, които имат призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и..
Новият филм на двама от най-добрите съвременни български режисьори - тандема в киното и в живота Кристина Грозева и Петър Вълчанов - "Триумф" участва в..