Смесената фирма Oberthur Fiduciaire АД на Българската народна банка с френската компания Oberthur Fiduciaire SAS получи от Европейската централна банка разрешението да печата банкноти евро. Това не означава, че от утре машините на супермодерната печатница на българската централна банка ще започнат да бълват европари. Това означава, че тази печатница ще може да се бори за поръчки на Европейската централна банка.

Тази новина може да се разглежда в най-различни аспекти. От гледна точка на технологиите, това е признание, че в България има печатница, която отговаря на най-високите изисквания на ЕЦБ за качеството на банкнотите. Това е престижно и БНБ има пълното право да се гордее. От гледна точка на сигурността новината също е добра. Сертификатът показва, че и в България може да се спазват най-строгите изисквания за сигурност при печатането на пари. И положителните неща свършват дотук с въпроса: Добре, можем да печатаме евро, а можем ли да го приемем за национална валута и да ни плащат европейски заплати в евро?

Отговорът съвсем не е прост и лесен. Защото въпреки че евробанкноти сигурно ще се печатат под носа на българина, единната валута си остава толкова далечна и несигурна перспектива, колкото и преди. Това с нищо не променя нежеланието на двете страни – България и страните от еврозоната, да направят нещо конкретно и някакви първи стъпки към присъединяването на България към еврозоната. От друга страна, България вече е въвела, преди 20 години, фиксиран валутен курс първо към германската марка и после към еврото. Това на практика означава, че два лева всеки ден са си едно евро и толкова. В разплащанията в страната еврото се приема не навсякъде – при по-големи покупки като жилище или лека кола, еврото се приема радушно. Но в магазина, за да заплатите купеното сирене, мляко и масло, няма да приемат вашите евро.

Чисто формално погледнато, въвеждането на еврото в България не би трябвало да е проблем. България отговаря на почти всички критерии от Маастрихт за влизане в еврозоната. Остават още някои банково-финансови детайли, но то и затова има ERM2, така наречената чакалня за влизане в еврозоната. Досегашната практика сочи, че в тази чакалня се прекарват приблизително две години. Те са достатъчни за пълното синхронизиране на българската банкова и финансова система с тази на еврозоната.

Но действителността е друга и доста по-различна. На първо място следва да се посочи, че еврозоната става все по-затворена и негостоприемна. Заговори се дори за нейното институционализиране в ядро или в мини Евросъюз със свои правила и права. Дори и да не се стигне до оформянето на ЕС 2, очевидно е, че нови членове скоро няма да бъдат допуснати, най-малкото пък точно България, която е обвинявана отляво и отдясно по всеки възможен повод като държава, в която липсва правосъдие и в която цари корупцията и организираната престъпност. Доказателство за, дипломатично казано, сдържаното отношение на ЕС към България е и недопускането на страната в зоната Шенген, въпреки че е изпълнила всички написани черно на бяло условия за влизането в пространството за свободно движение на хора.

Всичко това говори, че и географски, и политически, и икономически България си остава периферна за Евросъюза страна и че никой на се интересува особено от нейните вътрешни проблеми. Поради тази причина е нереалистично да се говори, че след като започне да печата евробанкноти българската централна банка ще приближи видимо страната до затворените клубове „Шенген” и „Еврозона”.