София за пореден път прояви добронамереност и надежди за мирното развитие на съседна Македония, подаде ръка на Скопие след преодоляването, дано да е така, на политическата криза там. След месеци на политически напрежения, президентът на Македония Георге Иванов връчи най-сетне мандат за съставяне на правителство на лидера на Социалдемократическия съюз, Зоран Заев.

Българският премиер Бойко Борисов приветства това решение, заяви, че в тази страна живее близък народ и коментира, че София има изгода Македония да бъде страна-членка на Европейския съюз. Борисов допълни, че единствено едно стабилно управление в Македония може да успокои политическите страсти и тогава да се започне работа по пътната карта за присъединяването ѝ към ЕС. Той не пропусна да отбележи, че предстои българското председателство на ЕС през първото полугодие догодина, когато София би могла да даде рамо на Скопие за влизане в съюза при условие, че Македония си напише домашното както България преди 10 години.

Това домашно обаче е с повишена трудност. За да не получи двойка, Македония трябва да се разбере на първо място с Гърция, страна-членка на ЕС, която оспорва легитимността на името „Македония” и поради това поставя вето за влизането ѝ в ЕС. Миналата седмица, по този въпрос София отново даде рамо на Скопие с думите на председателя на парламента Димитър Главчев, който заяви, че България стои твърдо зад подкрепата си към Република Македония относно нейното име. Главчев припомни, че България е първата държава, която призна Македония под това име след разпадането на Югославия.

До тук добре. Очаква се да няма в обозримо бъдеще нови политически и, не дай си боже, етнически турбуленции в Македония. Вашингтон и Брюксел си свършиха работа, дръпнаха ушите на македонските политици и им казаха да се разберат по мирно, защото засега не се предвижда ново прекрояване на граници на Балканския полуостров.

В началото на новото хилядолетие Македония беше на ръба на гражданска война между двете етнически общности – македонци и албанци. Кризата беше решена с Охридското споразумение от 2001 година, България работеше за него и продължава и днес да го отстоява. Според документа, може да се използва албански език в македонски общини, в които преобладава албанско население. Сега обаче албанските партии в Македония на практика искат това споразумение да се ревизира, албанският език да стане втори официален език наравно с македонския и прочее. Ще видим.

Скопие обаче трябва да реши един друг важен въпрос, свързан с България. Македонските претенции за присвояване на личности, дати и събития от българската история, както и за македонско население в България, се превърнаха в обсесия на официално Скопие. София от години настоява за подписването на договор за добросъседство, което да отрезви тези химерни визии, но досега не среща разбиране от македонска страна. Българските власти подкрепят евроатлантическото бъдеще на Македония, но по време на първия кабинет „Борисов” отказаха определянето на дата за начало на преговори с ЕС. И с право.

Както отбелязва българският историк Георги Марков в интервю за агенция БГНЕС, България има специални отношения с Република Македония, някога такива отношения имаше между двете германски държави след Втората световна война. Историкът отбелязва, че така нареченият македонизъм е създаден на антибългарска основа и припомня, че до края на Втората световна война във Вардарска Македония, днешна Република Македония, живеят българи. За съжаление поколения наред промиваха мозъка на това население, казва Георги Марков. Заключенията му са мъдри: Трябва да подкрепяме нашите братя в Македония и да ги разбираме, защото те са минали през страшно изпитание, но подкрепата ни не трябва да бъде безусловна. Тази подкрепа би трябвало да има условия, свързани с историята, политиката и правото.