В далечната 1876 г., в нощта срещу 17 май, от румънския крайдунавски град Гюргево към изстрадалата от петвековно османско владичество България потегля чета от български емигранти. Начело е революционерът и поет Христо Ботев. Целта на четата е да подпомогне Врачанския революционен окръг след избухването на Априлското въстание – връхна точка в освободителните борби по българските земи. С австрийския пътнически кораб „Радецки” четниците стигат до Козлодуйския бряг и оттам поемат към Балкана. При тежки битки с многобройния башибозук и редовната османска войска четата е разгромена, там намира смъртта си и Христо Ботев.

Тази година за 71-ви път по стъпките на четата тръгват туристи-ентусиасти и патриоти в традиционния национален туристически поход Козлодуй – Околчица, който ежегодно се организира от 27 май до 2 юни. През 1901 г. комисия с участието на Ботеви четници изготвя официален протокол за сраженията на четата във Врачанския балкан, а именно връх Околчица е определен като място „видно, лично, достъпно и близко до последното сражение”. Там е издигнат и паметник на Христо Ботев. Повече за инициативата разказва Зорница Радонова от Българския туристически съюз, който е основен организатор на похода през годините:

Идеята за този поход възниква още през 1946 г. Тя принадлежи на трима ветерани на туризма. Единият от тях е писателят и учен Павел Делирадев, който заема важно място в историята на Българския туристически съюз. Под негово ръководство през 1923 г. е проведено първото масово изкачване на връх Мусала (2925 м), а през 1933 г. заедно със спътника си Павел Цвятков първи извървяват известния днес с предизвикателствата си маршрут от връх Ком до нос Емине. Другите двама са историкът Иван Велков и писателят Димитър Осинин. Тях ги обединява преклонението пред Ботевите четници и обичта към родния край, тъй като те са били от този край.

По пътя на четата те тръгват през май, като на карта набелязват маршрута. През 1947 г. се провежда първият организиран поход към Околчица от малки групи туристи, общо 17 души, които се събират на Козлодуйския бряг с параход от различни места, разказва г-жа Радонова.

Постепенно походът набира популярност, като достига най-големия си пик през 1976 г., когато по маршрута тръгват 8600 души. След демократичните промени цифрата рязко спада – през 1990 г. те са едва няколкостотин, след което отново се връща патриотизмът и броят на ботевите поклонници ежегодно минава над 1000.  Около 70% от ентусиастите днес са ученически групи, като най-активни са великотърновци и врачани. Областната управа на Враца е взела всички мерки, за да бъде по-комфортно преминаването по маршрута, осигурявайки храна за учениците, мивки с питейна вода и подвижни бани. За основните предизвикателства, които очакват тази година участниците по 120-километровия път, Зорница Радонова разказва:

Пътят е един и същ, но за хората, които участват, е истинско предизвикателство да го изминават отново и отново, и да споделят колко пъти са го извървяли. По време на похода те провеждат спортно-туристически игри, състезания – кой най-добре си поддържа бивака, кой е най-дисциплиниран и др. Всяка вечер различните отряди изнасят развлекателна програма.

Когато минават през някой от стоте национални туристически обекта, те не пропускат да го посетят. Освен това с тях  върви и екскурзовод от Врачанския исторически музей, който им разказва интересни сведения за местата, през които преминават, за битките, които са провеждали четниците. Последната такава беседа е на 1 юни на лобното място на Христо Ботев, обяснява Зорница Радонова:

На 2 юни сутринта походът официално се закрива и на победителите в различните състезателни дисциплини се връчват награди от Българския туристически съюз и областната управа на Враца.

Снимки: личен архив