Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Константин Илиевски: Опитвам се първо да съм взискателен към себе си, а след това към другите и да пазя чувството си за хумор

Снимка: личен архив

Кариерата на младия диригент и композитор Константин Илиевски се развива главно в Западна Европа. Роден е в София, на 5-годишна възраст започва да учи пиано, а по-късно, заедно с родителите си, заминава за Братислава. Днес живее в Словакия, ръководи няколко хора, генерален музикален директор е на Sinfonietta dell’Arte и камерния ансамбъл Virtuosi dell’Arte.

Дебютът му е преди десет години в Musikverein – с Wiener Concert Verein (камерния оркестър на Виенските симфоници). Дирижирал е Словашката филхармония, Radiosymphonieorchester (Виена), Florida Youth Symphony Orchestra (САЩ) и редица други оркестри. Сравнително често е на българска сцена като гост диригент, а през последните пет години е главен диригент на камерен ансамбъл „Дианополис“ в Ямбол и организатор на фестивала „Златната Диана“, провеждан ежегодно в южния ни град.

Още на 14-годишна възраст започнах да изучавам дирижиране в Братислава, благодарение на моите родители – разказва Константин. – Дори не съзнавах добре какво се случва. Не забравих и пианото – моята първа любов. След като завърших консерваторията в Братислава, продължих с композиция и дирижиране в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Там завърших дирижиране при Урош Лайовиц и композиция при Детлев Мюлер-Сименс. Още докато бях в Братислава създадох оркестър Sinfonietta dell’Arte. Миналата година се навършиха 20 години от основаването му. В него си дават среща музиканти от различни държави. Моята задача е да свържа националните импулси, които те носят. Много важна за мен е работата с камерен ансамбъл „Дианополис“. Радвам се също, че всеки сезон дирижирам Софийска филхармония, а през последния сезон започнах да записвам със СО на БНР. Обичам да гостувам и на други български оркестри – редовно дирижирам симфоничните оркестри във Видин, Плевен, Враца. Композитор съм, често получавам поръчки. Продължавам с удоволствие да се изявявам и като пианист. Изнасям поне 10-15 концерта годишно – като солист и като част от камерни формации. Мисля, че това е особено важно за всеки диригент – да продължи да свири, за да не забрави какво е да си инструменталист. Опитвам се да съм много по-взискателен към себе си, а после към останалите. Има много анекдоти за диригенти и дори не мога да избера кой е любимият ми. Но всеки, който се е захванал с тази професия, трябва да пази у себе си силно чувство за хумор и самоирония.

Константин Илиевски е потомствен музикант. Носи името на покойния си дядо – теоретик и музикален педагог. Баща му е композитор, майка му и баба му Анна Илиевска (която си отиде преди няколко години) – преподавателки по пиано.

Изключително много се гордея със своите родители и прародители. Когато съм на пулта или изнасям концерт като изпълнител, винаги нося отговорността, че представям цялата фамилия Илиевски. Дядо ми е учил във Виена – оркестрация при Рихард Щраус, дирижиране при Херман Абендрот…Баща ми Кирил Илиевски не обича да вдига шум около себе си, но той е сред най-изпълняваните съвременни български композитори. В творчеството си е осъществил забележителна еволюция, малко творци успяват да направят това. Не мога да не призная, че те са големи примери за мен и като личности, като поведение и възпитание. Помня когато бях дете – само да изсвирех дори една нота, у дома вече имаше пет различни мнения. Но с течение на времето това стана обогатяващ фактор. Те никога не са се опитвали „да ме заглушат“ със своето мнение. Много се радвам когато родителите ми кажат, че са харесали работата ми. Това е изключително ценно признание за мен.

За тази професия, освен всички останали качества, е необходимо да имаш забележителна издръжливост – казва още Константин. И със сигурност говори от собствен опит. В момента той записва със СО на БНР – Концерт за пиано № 2 от Дмитрий Шостакович, солист Александър Хинчев. Само през последните два месеца е дирижирал и свирил в повече от 20 концерта, в близките дни му предстоят още изяви. На 4 юни ще бъде солист на камерния оркестър „Хиларис” в Братислава, в произведение от композитора Владислав Шаришски. То е посветено на нашия талантлив сънародник и се нарича „Нит-Нат-Снок“ – като Константин, но прочетено в обратен ред.



Още от категорията

Изберете любимите си български песни от „Евровизия"

През 2021 г. отбелязваме 65-годишнината от провеждането на песенния конкурс на „Евровизия“ . По този повод колегите от Нидерландското радио и телевизия NPO са създали специална дигитална платформа , на която зрители и слушатели от държавите..

публикувано на 07.05.21 в 13:24

Верка Сидерова: Животът те учи на всичко

Привилегия е да познаваш  Верка Сидерова, чест е да те приеме в дома си, щастие е да се радваш на песните ѝ, които топлят сърцата на поколения българи. Нейното име е в учебниците по музика, записано е в летописа на Националния фолклорен ансамбъл..

публикувано на 26.04.21 в 12:26

Честит рожден ден, Лили!

В историята на българската поп музика наистина няма друг артист с подобна биография. Ако приемем, че кариерата ѝ започва в началото на 60-те години на ХХ век, то Лили Иванова е на сцената цели шест десетилетия. Момиче, родено в обикновено семейство,..

публикувано на 24.04.21 в 00:16