Преди 141 години, през месец май, 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави” – убеден е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб „Радецки” от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй. Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
Днес Ботев е сред най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи. А гениалната му поезия и страстната му публицистика са скъпи на всеки от нас. От 1901 година насам 2 юни официално се чества като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, а от 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна. В памет на великия българин и неговата чета, ежегодно от 27 май до 2 юни стотици поклонници извървяват 120-километровия път от Козлодуй до връх Околчица, наречен още Ботева алея. Специална възстановка на събитията, организирана от национално дружество “Традиция”, поддържа спомена за подвига и саможертвата на Христо Ботев и неговите четници.
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк..