Тези дни в България беше зам.-председателят на Европейската комисия по въпросите на общата валута на Евросъюза Валдис Домбровскис. Той се срещна и разговаря с почти всички най-високопоставени управляващи, имащи някакво отношение към еврото и евентуалното влизане на България в еврозоната. „Чакаме ви, когато сте готови” – това беше основното и нищо практически незначещо послание на висшия брюкселски функционер, наричан от някои Господин Евро. Той не пропусна също така да похвали страната за финансовата стабилност, ниския дълг и умерените разходи на правителството, но пък и критикува дисбалансите в икономиката, застрашително голямата вътрешна задлъжнялост и проблемите на пазара на труда.

Естествено, пред медиите посещението и разговорите му в София бяха представени най-схематично и със стандартните протоколни фрази и любезности. В действителност нещата не стоят точно така.

Управляващите страната, начело с премиера Бойко Борисов, искат колкото е възможно по-скоро България да приеме еврото за официална валута. Най-сдържан в оптимизма си е финансовият министър Владислав Горанов, който се задоволява и с пускането на България в чакалнята на еврозоната – така наречения механизъм ERMII. Дори и това да стане, не е ясно колко време ще стои страната в тази чакалня преди да стане реален член на еврозоната. Всъщност тази неяснота малко се поразсея след визитата на Господин Евро, когато стана ясно, че брутният вътрешен продукта на човек трябва да стане в България поне 70 на сто от средното равнище на страните от еврозоната. В момента е под 50 процента, но постепенно страната настига по-развитите държави. С незадоволителни темпове, според икономистите от Българската академия на науките, които смятат, че на България й трябва поне 5 процента годишен ръст на икономиката, за да може в обозримо бъдеще да се изравни с останалите членки на ЕС. Такава перспектива засега има единствено в мечтите на премиера, който не крие надеждите си тази година икономическият ръст да е между 4.5 и 6 на сто. Всички останали – и българските експерти, финансисти и икономисти, в синхрон с международните организации от рода на Еврокомисията, Международния валутен фонд, Световната банка и т. н., залагат на около 3 поцента. Това не е лошо постижение, но не тласка достатъчно бързо страната по посока на еврото. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев, един от хората в страната, които имат пряко отношение към въвеждането на еврото, също охлади страстите, посочвайки, че банковата система в страната ще бъде готова за единната валута след около година и половина-две.

Очевидно е обаче и никой но го крие, че влизането в еврозоната не е чисто финансов въпрос и не се свежда до спазването на определени изисквания. Той е преди всичко политически въпрос, а това е Ахилесовата пета на България, която има доста нисък рейтинг на доверие в евросредите и почти никакво лоби в Брюксел. България си остава периферна страна-членка, чийто глас и мнение нямат на практика особена тежест и значение за тези, които вземат политическите решения в Европа.

Изглежда това се разбира и от обикновените българи, които, за разлика от управляващите, не са особено ентусиазирани от перспективата да плащат в магазините и да получават заплати в евро. Всъщност на практика те и сега са на „ти” с еврото, тъй като по закон българската валута има твърд обменен курс към еврото и редица плащания в страната са в тази валута. Но от това на най-бедните граждани на Европейския съюз не им става по-добре. Това се доказва от импровизирана анкета на един влиятелен информационен сайт, според която повечето българи предпочитат да не се бърза и да се изчака, за да се види какво ще стане в близкото бъдеще с еврото. Имат се предвид различните сценарии за Европа на различни скорости и евентуалното капсулиране на еврозоната в един вид ядро, до което няма да бъдат допускани нежелани гости. А доказателствата, че на България се гледа точно като на нежелан гост, са много и всичките са на политическо равнище. Или, както казват някои експерти, политиката започна да ръководи икономиката на Евросъюза, вместо да е точно обратното. Защото, ако се играеше по правилата, написани от самите тях, в Европа би трябвало да са оценили по достойнство отличните икономически показатели и положителните оценки, които страната не спира да получава от деловите и икономическите среди в света.