ЕС заплаши страните-членки от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/, че може да намалява или направо да спира субсидиите за тях при нарушения на принципа за върховенството на закона. България е също в тази група страни. И не само това, тя е една от най-уязвимите за евентуалните парични санкции на Брюксел. Две са основните причини за тази особена чувствителност на София към тоягата, която Еврокомисията размахва.
България е може би най-силно критикуваната и упреквана страна в Евросъюза. Тя е обвинявана за всички грехове на света и няма сфера от обществено-икономическата действителност, която да не е подложена на изключително остри, постоянни и вече доста често открито неконструктивни критики. Една от основните сфери, която е под обстрела на Брюксел, е правосъдието и неговото неефективно функциониране. Т. е. точно върховенството на закона. От самото й влизане в ЕС преди 10 години, на България беше наложен мониторинг в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Мониторинг е евфемизъм, зад който се крие щателно перманентно наблюдение и анализ на ставащото. Веднъж годишно се публикува доклад за резултатите от този надзор и се отправят препоръки към София какво да прави до следващия доклад. София до скоро възприемаше доста болезнено залповете от критики в тези доклади, но изглежда вече свикна и само се съгласява с констатациите и упреците за липсата на реформи и напредък и прави каквото си искат управляващите в дадения момент. Но ако тези критики бяха само на вербално равнище, това нямаше да е толкова страшно. За съжаление на властите в София, критиките за липсата на напредък в подобряването на правовия ред и вътрешната сигурност и констатациите, че върховенството на закона още не е факт в България имат доста реални измерения. Едно от тях е неприемането на България в Шенген, което не само обижда София, убедена, че всички изисквания са изпълнени, но и пречи на все по-многобройните български туристи в останалите страни от Шенгенската зона. Другото болно място на София е приемането на страната в механизма ERMII, т. е. чакалнята за влизане в еврозоната и приемането на еврото като национална валута. И в това отношение управляващите в София смятат, че са направили всичко, което трябва за влизане в еврочистилището, но не ги канят и пускат по политически съображения. Трябва да се признае, че и това е вярно и се дължи на вече споменатото липсващо върховенство на закона.
Сега към всичко това се добавя и заплахата от спиране на евросубсидиите. Това е твърде крайна мярка, смятат наблюдателите и едва ли ще се стигне някога до прилагането й към дадена страна от Евросъюза. Това е по-скоро заплаха и то най-вече в настоящия момент към Полша и Унгария, които водят доста самостоятелна вътрешна политика, която все повече дразни Брюксел. В случая с България не става дума за някакви уникални политики и мерки, тя просто е „черната овца” в Евросъюза, която е заплашена по всички фронтове от критики и неодобрение. При това положение просто няма как София да не се чувства като потенциална жертва на новите санкции на Брюксел.
А това ще бъде изключително болезнено за България, защото тя е може би най-зависимата страна в Евросъюза от субсидиите на Брюксел. Само миналата година 90 на сто от публичните инвестиции в инфраструктура са били финансирани с пари от обединена Европа. Над 10 млрд. евро, т. е. около 3 процента от БВП, е получила София досега от Брюксел и това са много пари за вечно празните каси на правителството в София. Долу-горе още толкова трябва да дойдат и през сегашния програмен период до 2020 г. Благодарение на евросубсидиите българската столица се сдоби с прекрасно метро, построени бяха стотици километри магистрали, продължава подобряването на екологията, много села бяха обновени и заприличаха на красиви провинциални пейзажи, като и фермерите получиха доста пари от еврофондовете. Евентуално намаляване или спиране но еврофинансирането би било истинска катастрофа за цялата страна и дори най-обикновените българи биха почувствали пряко липсата на европари.
По принцип българинът по редица исторически причини има в културата си пренебрежение и неподчинение на закона, който според него обслужва само управляващите и техните интереси. Това поведение и отношение трудно и бавно се променят, а и властите не полагат особени усилия за това. И още нещо, характерно за българина – той най-болезнено преживява, когато му бръкнат в джоба. А точно това се кани да направи Брюксел. И очевидно това ще стресне българите и ще ги накара да се замислят и задействат, за да може в страната реално да има върховенство на закона.
По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..