До скоро смятаната утопична идея на трикратния български премиер Бойко Борисов за превръщането на страната във важен европейски център за търговия с газ получи умерена подкрепа на най-големия доставчик на газ в Европа – руския държавен консорциум "Газпром". Българският министър на енергетиката Теменужка Петкова и шефът на "Газпром" Алексей Милер подписаха през миналия уикенд в СанктПетербург пътна карта за изграждането и разширяването на българската газопреносна система. За изграждането на българския газов хъб, който отдавна си има даже и име – „Балкан”, официалните съобщения за срещата не казват и дума. Експертите обаче смятат, че тази пътна карта е стъпка по посока на реалното осъществяване на газоразпределителния център на българския бряг на Черно море. От него управляващите възнамеряват да продават газ на страните от Централна и Източна Европа и да печелят пари от това, както и от таксите за транзит.
Дотук всичко изглежда добре на хартия. Проблемите и въпросителните се появяват, когато се замислим откъде може да дойде този природен газ, който България иска да продава. Тя не е някоя арабска страна с богати залежи на газ, нито Русия, която снабдява цяла Европа. Собствен газ на България природата не е дала, като изключим едно-две находища с пренебрежимо малък капацитет. Вярно е, че в момента усилено се търси нефт и газ в Черно море в икономическата зона на България, но тези сондажи ще продължат още доста време, а и какво ще или не ще намерят не се знае. При всяко положение в близките 10 години България няма да може да разчита на собствени газови и петролни ресурси.
Неосъщественият проект за газопровода „Южен поток”, който трябваше да мине през България и да достигне Централна Европа, даваше някакви шансове на българската идея за газоразпределителен център, тъй като капацитетът му щеше да бъде 60 млрд. куб. метра газ годишно и част от това количество можеше да бъде изкупена от български фирми с цел реекспорт. Всъщност дори това нямаше как да стане, ако "Газпром" откажеше да спазва правилата на Евросъюза и да позволи и на други доставчици на газ да ползват неговите тръби. Така или иначе, газ в България щеше да има и за самата страна, и за износ. Вместо това Русия пренасочи вниманието си към Турция и подписа договор за строителството на "Турски поток" с мощност малко на 15 млрд. куб. м газ. След първоначалното разочарование, управляващите в България откриха в този газопровод нов шанс да реализират своите идеи за търговия с газ. Неслучайно министър Теменужка Петкова е говорила с Алексей Милер за доставки на точно такива количества газ в България, каквито ще могат да минават по втора тръба на "Турски поток" или по някакво негово разклонение в посока България. Но това е толкова много газ, че преносната система на България не е в състояние в сегашния си вид да поеме такива количества. И точно тук идват преговорите с "Газпром" за изграждането и разширяването на националната газопреносна мрежа. А това вече прави доста по-реален проекта за хъб „Балкан”. Още повече, че в момента София полага огромни усилия за изграждането на газовите връзки на страната със съседните държави – Турция, Гърция, Румъния и Сърбия. Защото точно през тях ще минават количествата газ, продавани от „Балкан”.
Европейската комисия даде уверения, че одобрява българската идея за газов хъб, обеща дори и финансиране. Германия онзи ден даде също зелена светлина, но така или иначе реализацията на идеята ще отнеме доста време – поне 5-6 години, смятат експертите. И това при положение, че обстановката на Балканите остане стабилна и че няма ново обтягане на връзките с Русия или пък с Турция. А да не забравяме също така проблема за диверсификацията на доставките. Евентуално пускане на черноморския газов хъб и зареждането му с руски газ, само още повече ще засили влиянието на Русия и то не само в България, а и във всички други европейски страни, които решат да ползват услугите на българския разпределителен център. И тук вече става дума за геополитика, при която икономическата логика невинаги побеждава политическите сметки и съображения.
По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..