Само след няколко дни – на 1 юли тази година, Естония поема ротационното председателство на ЕС, 6 месеца по-късно – на 1 януари 2018 г., тази отговорност ще премине към България, а после начело на институцията ще застане Австрия. Шест месеца преди голямото изпитание България вече не само на думи, а и по същество се готви за първото си ротационно председателство, откакто е в ЕС. След относителната нестабилност между второто и третото правителство на Бойко Борисов, сега властта в София изпълнява всички институционални и оперативни условия за това.

Кабинетът „Борисов” учреди специално министерство за българското председателството на ЕС, което да се занимава със специфичните инфраструктурни въпроси, които то предполага вътре в страната, и с въпросите на неговата координация с останалите страни-членки на ЕС. Средствата за решаване на логистичните въпроси са гарантирани още от началото на подготовката за председателството с тригодишна финансова рамка от 150 милиона лева. За шестте месеца на председателството България се очаква да бъде посетена от над 20 хиляди души експерти от цяла Европа, което е добра възможност за представяне на нейния икономически, туристически и културен потенциал.

За шестте месеца на председателството в Брюксел ще се проведат около 1500 заседания, във връзка с което за работа в постоянното представителство на София в белгийската столица се подготвят допълнителни 200 експерти. Заседанията в България ще са около 200, много от които, особено през февруари, април и юни, ще бъдат на високо ниво. За оптимален ефект на председателството още от сега правителството работи по основните му приоритети, които се очаква да бъдат окончателно дефинирани в края на тази година, но отсега са ясни основните посоки на българските усилия. На първо място, София възнамерява да подкрепи европейската интеграция на страните от Балканите, на второ – да работи за повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика чрез задълбочаването на икономическия и паричен съюз, единния пазар и подкрепата на предприемачеството, а на трето – да развива кохезионната политика като основен инструмент за сближаване между държавите членки.

В шестте месеца до формулирането на окончателните приоритети на българското председателство на ЕС, София несъмнено ще трябва да се подготви за компетентно произнасяне и по сложните въпроси на Брекзит, развитието на еврозоната, миграционната политика и други. Напрегнатият период, с който председателството съвпада, диктува и напрегната подготовка. Упование за успех на усилията на София дава приетата в края на миналата седмица обща програма на триото Естония, България и Австрия за приоритетите на Европейския съюз през следващите 18 месеца. Най-общо казано програмата акцентира върху сигурността и укрепването на външните граници на ЕС, икономическия растеж и конкурентоспособността, както и стабилизиране на съседните на Съюза региони.

Премиерите на трите страни се обединиха в Брюксел и около разбирането, че всяка една ще отстоява приоритетите неотклонно, но ще останат и гъвкави, за да може да се реагира адекватно при непредвидени ситуации. Подготовката за председателството при известните към днешна дата обстоятелства, вече е в пълен ход.