В края на миналата седмица в Дубровник, Хърватия, се състоя среща на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). Създаден преди 21 години с решаващо участие на България, процесът и днес е актуален формат за регионално сътрудничество между държави с общо население от около 150 милиона души. Моментът на последната му среща на върха се характеризира с някои важни особености, към които България днес е съпричастна не само като част от региона, но и като член на ЕС и НАТО. Това й двойно качество остави силен отпечатък върху участието на българската делегация на форума в Дубровник.
В момента Западните Балкани имат историческа шанс за реабилитация на международната сцена. След продължителна умора от процесите на разширяване, в ЕС отново се говори за интегриране на Западните Балкани. Като условия за интегрирането обаче ЕС поставя ограничаване на националистическа реторика, на антидемократичните злоупотреби и на корупцията. Именно в този контекст следва да разбираме и изявлението на българския премиер Бойко Борисов, че за да се ускори евроатлантическата перспектива на страните от Западните Балкани (бел. ред – Албания, Босна, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия), политическите им елити трябва да „надраснат историята“, или да се отърсят от противоречията, наследени от миналото. Според Борисов това предполага повече солидарност и разбирателство между балканските държави, прекратяване на говоренето за конфликти, войни и етнически прочиствания, и увеличаване на усилията за по-добро бизнес партньорство.
Хърватия пое ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа на 1 юли 2016 г. от България за период от една година. Следващ председател на ПСЮИЕ е Словения. Като отбеляза, че има спорове за това кой да поеме председателството на ПСЮИЕ след Словения и Босна и Херцеговина, премиерът Борисов запита как изобщо регионът може да говори за приемане в НАТО и ЕС, ако и едно председателство на ПСЮИЕ не може да направи? Във връзка със цитираните спорове Борисов е настоял пред сръбския президент Александър Вучич, че председателството на ПСЮИЕ трябва да бъде поето от Косово.
В Дубровник външният министър Екатерина Захариева наблегна на разбирането, че при днешните условия усилията в ПСЮИЕ трябва да бъдат насочена върху необходимостта за активизиране на взаимодействието в три основни направления – транспорт, енергетика и социални политики. Делегацията на София обърна внимание, че докато България ускорено развива инфраструктурните си връзки Турция, Сърбия и Гърция, в западната част на полуострова това все още не е приоритет. Според българската страна, развитието на транспортната инфраструктура ще повиши конкурентоспособността увеличи мобилността на услугите, енергийните проекти ще допринесат за устойчиво развитие на целия регион, а съгласуването на социалните политики също ще допринесе за повишаване на привлекателността на региона за чуждестранни инвестиции.
Различните срещи, провеждани по линия на ПСЮИЕ, са обичаен повод и за двустранни разговори между ръководители от региона. Сега в Дубровник външният министър Екатерина Захариева разговаря с колегите си от Косово – Енвер Ходжай, Хърватия – Мария Бурич, Сърбия – Ивица Дачич, и Македония – Никола Димитров.
Най-близка следваща отговорност на България по линия на ПСЮИЕ е домакинството на среща на експерти от социалните министерства през ноември т. г. в София.
Мнозинството от австрийските компании, инвестирали в България, очакват икономическият климат в страната да остане стабилен (54%) или да се подобри (13%) през следващите 12 месеца. Това показа традиционната "Анкета сред австрийските инвеститори в..
Към момента няма данни за пострадали български граждани при пожара в хотел в ски центъра Карталкая в Северозападна Турция. Това предаде БТА, позовавайки се на Министерството на външните работи. Посолството на България в Анкара е в контакт с местните..
Пред Петото издание на Софийския икономически форум президентът Румен Радев заяви, че през 2024 г. демокрациите се възползваха от политическите и технологични промени, като свалиха неуспешни лидери, изоставят остарели идеи и прегръщат нови, добре..
Историята – това е действителността в непрекъснатото ѝ развитие. От гръцки – ιστορία – това е "проучване, познание, придобито чрез изследване". Днес..
С гордост и в очакване на големия ден – 25 януари! Така ще премине петъчната „България днес“ в навечерието на 90-ата годишнина на Българското национално..
Тази година се навършват петнадесет години от откриването на мощите на св. Йоан Кръстител при разкопки на созополски остров от екип на археолога проф...