Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Който има пещера, ще се спаси

Единственият действащ скален манастир в България е „Св. Димитър Басарбовски“

БНР Новини

България е осеяна с множество скални манастири, датирани от епохата на Средновековието. Изсечени високо на непристъпни места във варовиковите скали, те са били място за усамотение и общение с Бога. Днес тези обители са обявени за паметници на културата и не са действащи. Единственият действащ скален манастир на територията на България е „Св. Димитър Басарбовски“, намиращ се в поречието на река Русенски Лом, в близост до село Басарбово. С какво се обяснява наличието на толкова много скални манастири в България обяснява директорът на Регионалния исторически музей в Русе проф. Николай Ненов:

"Една от основните причини да се строят храмове в пещери е религиозна. Популярен текст в Средновековието у нас е: „Който има пещера, ще се спаси“, т. е. имаме специална сотирологична концепция за спасение чрез наличието на собствена пещера, в случая църква, като се визира конкретно храм. Отделно са карстовите райони с възможността да се правят църкви в скалите. Но като цяло е вярата. Много често съпоставяме днешното битие със средновековното, а то не е същото. Тогава без религията не е било възможно никой да живее. И то не религията както я познаваме, а действително строгата вяра".



За най-ранните исторически сведения за съществуването на Басарбовския скален манастир проф.Ненов казва:

"От анализите на изследователите виждаме човешко присъствие в тези пещери от първите десетилетия на българското християнство. Това е IX в. Виждаме в някои от скалните ниши рисунки на елени, слънца, малки надписи, кръстове. Това са познатите на изследователите рисунки – графити, някои от които се свързват с предхристиянски, други с християнски произход. Още от първите десетилетия на приемане на християнството – IX-X в., със сигурност и там, където е Басарбовският манастир, е имало скални църкви, по-късно вероятно и манастир".



Кои изследователи са проучвали манастира и в кои години?

Един от най-известните е Карел Шкорпил, този титаничен чех-българин, който поставя основите на българската археология. В по-ново време проф. Тодор Моллов от Великотърновския университет на базата на много писмени извори прави анализи на ситуацията и около битието на манастира, и, разбира се, около Свети Димитър.



Проф.Ненов казва, че в църквата няма оригинални стенописи и обяснява, че: когато Карел Шкорпил, в края на XIX в., посещава манастира, вижда само голи пещери. През 1937 година монахът Хрисан, който идва от Плаковския манастир, възстановява обителта и се появяват следващите стенописи и икони.



Проф. Ненов обяснява каква е ролята на Басарбовската обител в миналото, когато манастирите са били средища на културата и просвещението:

"Басарбовският манастир има една особена позиция в българската история. Той е част от поредицата манастири по река Русенски Лом. Един от най-известните манастири в този район е Ивановски скални църкви. Тук говорим за патриаршески манастир със скрипториуми, т. е. с места за преписване и написване на книги, където живеят образовани хора. За това свидетелстват десетките надписи по стените на някогашните килии. В резултат от сватбата на Иван Александър – по-късно български цар, с влашката принцеса Теодора, като част от зестрата баща й подарява манастир със село. Манастирите във времето на Българското Средновековие са единствените истински феодали. Т. е. манастирът притежава собствени села, с хора, които работят за него и го издържат. Идването на тази влашка фамилия Басараб носи името на селото и на манастира. Оттам насетне до към края на XVI век този манастир е жив".



Скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски“ е обявен за археологически паметник на културата. Проф. Ненов обобщава: "Днес видими археологически останки, така, както очаква посетителят, няма. Манастирът е ценен с вписаната си архитектура в скалите и това го прави изключително важен. Шкорпил описва как са намирани монети от Античността, оброчна плочка на Диана, говори се и за плочка на Бакхус". 

През годините манастирът е обновен и към него са построени нови помещения. В миналото дарителството е играло основно роля в изграждането на църкви и манастири. Проф. Ненов обяснява как стои днес този въпрос:



"Ситуацията е сходна. Навремето богатите хора, а както виждаме и в долината на Русенски Лом българските царе, са дарители. Новата църква е направена заедно с нови пространства и помещения в манастира, като дарения на множество русенски граждани и фамилии, и с подкрепата на държавата, както пише и в дарителския надпис".

Снимки: Светлана Димитрова

Още от категорията

Протойерей Владимир Тишчук

Св. Николай Чудотворец съпътства отец Владимир Тишчук в служението зад граница

Неотдавна, само преди месец, Руската църква в София, осветена като "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" посрещна с радост новия си предстоятел – протойерей Владимир Тишчук. Също като дядо си и баща си, той е потомствен свещеник и още от малък, заедно..

публикувано на 06.12.23 в 05:20
Патриарх Неофит

В цялата страна се отслужва молебен за здравето на патриарха

Във всички православни храмове се отслужва молебен за здравето на патриарх Неофит. Негово Светейшество в момента се лекува от белодробно заболяване във Военномедицинската академия. Първия призив за подобно богослужение беше отправен от Софийската..

публикувано на 03.12.23 в 10:30

Патриарх Неофит се чувства по-добре

Здравословното състояние на патриарх Неофит се подобрява, каза за БТА Емил Велинов, началник на протокола на Светия Синод. Той добави, че целият висш клир на православната ни църква се надява да посрещне Рождественските празници заедно със своя духовен..

публикувано на 02.12.23 в 13:24