Известен като лобното място на великия български поет и революционер Христо Ботев, Врачанският Балкан се слави и с множество природни забележителности. Обгърнати от вековни букови гори и редки растителни  видове, склоновете му се спускат в западната част на Стара планина. От пролетта до началото на лятото тази част на Балкана е особено привлекателна.



Когато след дълго катерене по стръмните планински пътеки човек се обърне към низините, пред него като на длан се разкриват красотите на България. Колкото и продължително да е изкачването, туристите, някак залисани от пейзажите и едрите ароматни горски ягоди, неусетно достигат целта, без да се натоварват излишно. А когато жегата стане непоносима, винаги се намира прохлада под гъстата сянка на някой орех или в пазвите на някоя пещера.

На територията на Природен парк Врачански Балкан има над 500 пещери и пропасти – разказва нашият гид Юлиян Тананов – Това се дължи на карстовия характер на планината, изградена изцяло от утаечни скали. Те представляват седименти главно от варовици от различни геологически епохи и пясъчници. Разположението на тези земни пластове се забелязва в района на гара Лакатник. Там може да се видят отлаганията на различните седименти от съответниите епохи.



Сред по-известните пещери на територията на Врачански Балкан е Пещерата Леденика – перлата на природния парк. Тук се наблюдават трите основни образувания на пещерите - сталактити, сталагмити и сталактони. През зимния сезон температурата в двете първи зали на пещерата падат до около минус 15 – 16 градуса. Капещата от тавана вода замръзва и се превръща в ефирни ледени образувания, които дават и името на самата пещера – Леденика.

Пещерата е дълга около 300 метра и има десет зали. Преди да бъде официално отворена за посетители през 1961 година, овчарите от околните места я използвали, за да държат на хладно млякото. През 1962 година тя е обявена за природна забележителност. Величествена и неповторима, пещерата развихря човешкото въображение с причудливите скални образувания, изваяни под въздействието на водата. Мнозина от тях имат и имена: “Крокодилът”, “Главата на великана”, “Соколът”, “Дядо Коледа”, “Къщичката на баба Яга” и пр. В първата зала – “Преддверието”,  се издига огромна ледена колона с диаметър близо 21 м. После през “Малката зала” и коридора “Комата” достигаме “Концертната зала”, където макар и кратки, заради много високата влажност, музикалните произведения звучат като божествена мелодия.



След нея попадаме и в т. нар. “Бяла зала”. Там се намират скалните образувания “Свекървиният език”, “Жената на великана”, “Слонът”, “Къпещата се девойка”. С  магнетичното наименование “Седмото небе” пък е кръстена най-високата точка на пещерата – тя е достъпна само за най-опитните туристи.

В района на Горно Озирово е една от най-дълбоките пропастни пещери в България – Барките 14 – продължава разказа си Юлиян Тананов. – Денивелацията от входа до най-ниската точка на пещерата е 354 метра. Тя е изключително интересна, но е трудно достъпна. Затова там влизат само опитни спелеолози, защото не е благоустроена.



Една от най-дългите пещери в България – Темната Дупка, пък се намира в района на гара Лакатник. Хората, които искат да изпитат екстремни изживявания, могат да си наемат водач от посетителския център на природен парк Врачански Балкан.

Всички столични пещерняци преминават на обучение именно през Темната Дупка. Галериите й с обща дължина от около 2750 м са разположени на 4 етажа. В ниската част на пещерата тече река, чиито води са оформили двойни галерии, отточни и безотточни езера, прагове и водопади.

Сред най-интересните пещери във Врачанския Балкан е и Змейова Дупка – отбелязва Юлиян Тананов. – Тя представлява 70 метрова пропаст с две езера на дъното. Природата там е изваяла красиви образувания с формата на водни лилии. В землището на село Челопек, близо до Черепишкия манастир, се намира пещерата Дядова Дупка. Тя е изцяло дендритна пещера. Дендритите са вторични пещерни образувания, които наподобяват топчета. Те се получават от пръскането на водата, която съдържа калциев карбонат и се полепват по стените и другите образувания. Получават се красиви гроздовидни форми, които наистина трябва да се видят.

Снимки: Дарина Григорова, Развлекателен парк Леденика и архив