Преди 30 години един млад български вибрафонист мечтае за Бъркли и школата на Гари Бъртън. Преди броени дни открива същия вибрафон в същото студио на БНР, на който е правил демозаписа за Бъркли. И носи поредния си авторски албум, където предисловието е на същия Гари Бъртън. Значи ли това, че Ерол е достигнал мечтите си?

Отговорите, както и имената на авторските му композиции, не са еднозначни. Вдъхновенията – също. Песен, пята от майката на Ерол, се оказва и главен герой на документален филм („Чия е тази песен“ на Адела Пеева). В албума я преоткриваме като Bosphorus.

Американските критици са единодушни: групата ще продължава да очарова във времето – съчетанието на таланти и способности дават един от най-хубавите албуми в последно време според Трейвис Роджър. А за един от най-универсалните джазмени в България – Теодосий Спасов, случайната му среща на входа на БНР с Ерол породи спонтанната им импровизация "Чукаме на дърво", която щедро посветиха на петата годишнина на Радио Бинар.