На 19 юли 1879 г. Княз Александър I Батенберг назначава първите дипломатически агенти на следосвобожденска България. Това са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович. 120 години по-късно тогавашният министър на външните работи Надежда Михайлова утвърждава датата 19 юли като Ден на българската дипломатическа служба.
С тридневна конференция в София, посветена на предстоящото през 2018 година българско председателство на ЕС, българските посланици по света отбелязват Деня на дипломатическата служба. От своя страна Дипломатическият институт (ДИ) в София връчва годишната си награда за принос в развитието на институцията. Отличието се нарича „Docendo discimus“. Това е нашето мото, което означава „Учейки другите, учим и себе си“, уточни директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова. Почетният знак тази година се присъжда на Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. През последните 5-6 години той допринесе съществено за развитието на една конкретна област, с която ДИ е популярен - енергийната дипломация, каза Таня Михайлова. Не на последно място, чрез неговата експертиза, ДИ даде своя принос в споделянето на онова, което постигнахме и с което сгрешихме по време на преговорите за членство в ЕС. Този опит беше споделен с държави от нашия регион като Македония, Черна гора, Косово и Украйна.
В края на юни Таня Михайлова връчи тазгодишната почетна награда на ДИ за чуждестранен гражданин или организация със значим принос за развитието на Института на проф. д-р Екарт Щратеншулте, директор на Европейската академия в Берлин. Със специална церемония бе отбелязан неговият съществен принос в обучителните дейности на ДИ като лектор и модератор.
Дипломатическият институт в София е създаден през 2003 г. и работи за по-добрата професионална подготовка на бъдещите дипломати на страната ни, както и на други звена в администрацията, ангажирани в сферата на международните отношения. Съвременната комуникационна среда и начинът, по който се представят отделните държави, изправят дипломатическата професия пред нови изпитания. Счита се, че това е една консервативна професия, която често пъти работи при затворени врата. Разбира се, това и днес е валидно, но въпреки това, много по-видими са стъпките, които прави всяка една държава в своите международни отношения. Предизвикателството е как да се съхрани онази подводна част на айсберга, която често пъти е същността на дипломатическата работа, категорична е Таня Михайлова. Според нея българската дипломация днес е много солидна и разполага с добра експертиза и капацитет, за което допринасят и актуалните програми, семинари и тематични обсъждания, които предоставя ръководената от нея обучителна институция. Въведохме тематични обучения, които са били немислими преди например икономическа дипломация, публична дипломация, енергийна дипломация - все сфери, непознати за българската дипломация или пък не са били използвани като инструменти на дипломацията. И това е начинът да бъдем гъвкави. Ние самите в Института сме непрекъснато във връзка с подобни дипломатически школи и академии в Европа и по целия свят. Следим тенденциите в дипломатическото обучение, за да можем да отговорим на предизвикателствата, които предлага днес светът. Така че ние във всеки един момент сме готови да предложим онова, което е нужно на МВнР и на останалата администрация, за да могат да вземат информирани решения и да се чувстват подготвени и с голям капацитет.
Какво казва още Таня Михайлова за публичната дипломация, кои са първите стъпки за дипломатическа кариера и какви ползи трябва да изведе българската дипломация от предстоящото председателство на Съвета на ЕС:
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
В „България днес“ на 25-ти ноември отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието над жени, обявен с Резолюция на ООН през 1999 г. На всеки 10 минути в света е убивана по една жена, сочи статистиката. В България от началото на 2024 година..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..