Само след няколко месеца Нобеловият комитет за мир ще раздаде поредните награди, ала за първи път на церемонията ще бъде спомената и България. Заради подвига, извършен от православната ни църква и огромния й принос за запазването на живота на нашите евреи през Втората световна война, тя беше номинирана за този най-престижен приз от спасени евреи и техните потомци в Израел.

Близо 50 хиляди евреи по нашите земи избягват лагерите на смъртта, благодарение на цялата българска общественост и най-вече на непоколебимостта на църквата.

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Интервю с Горан Благоев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Снимка: БГНЕС

Мемориалът на спасителите на българските евреи в София

По времето на т. нар. “възродителен процес” църквата също не излезе да защити сънародниците ни от турски произход, а клакьорстваше на властта, което не й прави чест и показва, че онзи Свети синод, чиито представители и досега обитават синодалната палата, нямат нищо общо с клириците, спасители на българските евреи, коментира още журналистът. Той изразява и опасението, че евентуалната награда с голяма парична стойност може да потъне някъде в касите на синода, чиито укорими страни в най-ново време биват свързвани с пасивността спрямо социалните проблеми в обществото ни и с вражбедността към бежанците.

Църквата не само че не протяга ръка на бежанците – ние гоним тези хора, а това не е човешко, нито християнско – казва Горан Благоев. – Евангелието учи, че когато човек се нуждае от помощ, трябва да му протегнем ръка, независимо дали зад гърба си той крие нож. Защото една протегната ръка много повече обезоръжава, отколкото една ръка, която гони. И ако вярваме, че всичко, което се случва по света, е Божий промисъл, идването на бежанците също е част от този план. Защо да не привлечем част от тях за християни, както правят това по-малки религиозни общности? Немалко бежанци имат своите достойни професии и съвсем не са терористите, за каквито ни ги представя пропагандата. Ако им помогнем, те могат да станат граждани, които градят нашата държава – достатъчно е църквата да им подаде ръка. Въпрос на мъдрост и на далновидност е да прозреш нещата за години и десетилетия напред. Но, опасявам се, че нашата БПЦ в лицето на сегашния си клир няма тези мъдрост и далновидност.

Според Горан Благоев, дори и БПЦ да не спечели Нобелова награда за мир, примерът на някогашните й духовници остава все така непреходен и актуален в наши дни. Той ни показва – добавя журналистът, че винаги, когато търсим доброто, то ще победи.

Снимки: архив