До манастирите в Централен Балкан не се стига по общоизвестните широки пътища. С години можеш да профучаваш край тях, докато един ден случайността, любопитството, беглият поглед върху красив пейзаж или приятелска покана те отклоняват от баналните туристически обяви, за да попаднеш на тесен планински път, който те отвежда в други светове.

Сред тях е живописният маршрут, който преминава през едни от най-красивите райони на Северна България – между морето от хълмове и гори на Предбалкана и Стара планина по протежение на Националния парк Централен Балкан. Основната цел са 7-те Старопланински манастири – Гложенският, Троянският, Новоселският, Батошевските манастири, Соколският и Дряновският манастир. А ако разполагате с повече време, е хубаво да включите и Етнографския комплекс „Етъра” край гр. Габрово, пещерата „Бачо Киро” и екопътеката над Дряновския манастир.

Истинското начало на пътешествието във времето е гр. Ябланица, но не непременно заради вкусния локум и халвата. Оттам се тръгва по пътя за с. Малък извор, където е отклонението за първия обект – Гложенския манастир, който е разположен в северната част на Стара планина.

Според преданието манастирът е построен през XIII век от украинския княз Георги Глож с благословията на цар Иван Асен II. В обителта многократно е намирал спасение националният ни герой Васил Левски, а след освобождението там е бил заточен известният български книжовник Васил Друмев. До манастира може да се стигне с автомобил и пеша. Нагоре по пътеката изкачването е доста трудно. Вярва се, че успелите да стигнат до там стават наполовина хаджии, но никой не казва, дали ако се изкачиш до там два пъти, ще станеш изцяло хаджия. А когато влезеш в самия манастир, разбираш, че си на скалата. Отвътре можеш да видиш само отвора надолу, където е пътеката към скривалището на Апостола, а като погледнеш отсрещните скали – сякаш висиш във въздуха.

Голямата изненада на маршрута е търсенето из малките улички на гр. Априлци на пътя към Новоселския манастир. Той е първият построен възрожденски манастир, докато голяма част от другите манастири разполагат с история от преди Възраждането.

Новоселският манастир се намира в квартал Ново село на град Априлци и е строен през XIХ век от местни първенци. Дъщерите на някои от тях са едни от първите монахини в него. Той има кратка история, но за сметка на това една от най-тъжните – бил е в центъра на боевете по време на Априлското въстание срещу османското иго. В продължение на девет дни там е била установена българска власт и създадена Новоселската република. Днес този манастир изглежда едно райско кътче – китен двор, чешма отпред, четири смърча, които сякаш израстват от стените на църквата и придават неповторим характер на гледката.

Над кв. Острец, в края на Априлци, пътят отново ни издига нагоре, за да ни изправи лице в лице с първенеца на Стара планина вр. Ботев (2376 м). По пътя спрете, за да си направите обща снимка на „Лъвов мост” в с. Селище.

Като за село в Балкана мостът е по-тесен от едноименния мост в София и лъвовете са два, но пък са като истински. След него продължаваме към Батошевския мъжки манастир, който се намира високо на около 10 км в пазвите на планината.

Манастирът е основан през XIII век от българския патриарх по време на цар Михаил II Асен (1246-1256) . През Възраждането в него е било създадено едно от първите светски (килийни) училища, в което са се учили отец Матей Преображенски – Миткалото и Бачо Киро Петров. Има и девически Батошевски манастир, който се намира в самото село Батошево близо да пътя.

В края на нашия маршрут достигаме и Соколския манастир над Етъра, на 15 км югоизточно от Габрово в местността Соколова пещера. Местоположението му, както и неговият създател и първи игумен, Архимандрит Йосиф Соколски, дават името на обителта.

Когато влезете вътре, първото нещо, което виждате, е красивият двор. В средата му, на преден план, е уникалната, почти кръгла чешма, изградена от майстор Колю Фичето. Тя има осем чучура с формата на соколи. Ще видите и много монети, които посетителите хвърлят, за да се върнат отново. За разлика от останалите манастири, тук има едно изключение по отношение на архитектурата и строителството – в средата на двора, вместо църква, се намира чешмата със соколите.

Самата църква се намира по-надолу, на една по-ниска площадка. Тя е с много интересни външни и вътрешни стенописи, правени от местни майстори от с. Шипка преди век и половина. Има данни, че на това място, още по времето на Второто българско царство (1185–1396 г.) е имало скален манастир и не е случайно, че на същото място е създаден отново манастир.