Българската история е един постоянен извор на факти, който винаги може да ни изненада. Важно е обаче как те ще бъдат поднесени, за да не се превърнат в поредното количество назубрен по задължение материал. Това би убило интереса на всеки още в самото начало. Почти всяко българско семейство пази историите на предците си, които предава по традиция на своите наследници. Но така те остават неизвестни за хората и не успяваме да подредим всички парчета от пъзела на миналото ни. Платформата „Моята българска история“ прави това възможно, защото идеята и е да популяризира неизвестните личности, изиграли своя роля в нашата история.
Нейни създатели са историците Стефан Кичев и Ангел Златков. Те са автори на серия от публикации на различни теми. В тях двамата разказват за ролята на жените в българската история, или за световно признати наши сънародници, принудени по различни причини да напуснат страната от Освобождението до наши дни:
Важно е да осъзнаем, че историята е многопластова и не можем да съдим някой човек за избора, който е направил. Казвам това заради ширещия се стереотип за българите в чужбина. Истината е, че ние не можем да съдим тези хора, тъй като са направили един осъзнат избор, или са били принудени да го направят. Отивайки в чужбина, тези хора са успели да разгърнат своя потенциал. – казва Ангел Златков.
Наистина не е редно да съдим хората за изборите, които правят. Грешките, които допускаме и успехите, които постигаме имат своя смисъл. Именно затова е важно да познаваме историята си и да запълним белите петна в нея. Мълчанието по определени теми и съзнателното им неглижиране не са от полза за обществото. Нужен ни е обективен прочит на историята, който е невъзможен, ако продължаваме да се вглеждаме само във великите ни победи от миналото. Според Златков, всяка нация търси в началото тези опорни точки, които показват величието и славата и които да погъделичкат националната гордост и самочувствието на човека.
Именно затова се набляга толкова много на Средновековието, защото тогава българската държава е една от най-влиятелните в Европа. Тя е един от центровете на Европа. Владетелите ни имат много голямо влияние върху континента. Затова се набляга, за да може от малък човек да се почувства горд, че е българин. Историята на Третото българско царство и Народна република България буди много повече въпроси, емоция и дискусии. Има много хора, които лично са повлияни от различни събития, които са се случили тогава. Например "народният съд", Септемврийското въстание, атентатът в "Света Неделя", лагерите. Тази история все още не може да получи нужното внимание заради емоционалната наситеност, която съществува.
На 7 януари, Ивановден, Православната църква чества свети Йоан Кръстител, наричан още Предтеча. Той е връзката между Стария и Новия Завет - последният пророк, подготвил юдеите за идването на Спасителя. Ражда се половин година преди Иисус..
На 6 януари православната Църква чества един от най-големите християнски празници – Йордановден, Кръщение Господне или Богоявление. Това е денят, в който св. Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Господ Иисус Христос. Празникът Богоявление..
На 5 януари православната Църква отбелязва Неделята преди Богоявление и прославя свети пророк Михей, свети мъченици Теопемт и Теона, преподобни Синклитикия и Аполинария. В навечерието на Богоявление, в православните храмове се извършва Велик..
На 11 януари Православната църква чества преподобни Теодосий Велики и преподобни Теодосий Антиохийски . Християнството дължи на преподобни..
На 12 януари Православната църква чества света мъченица Татяна, свети Сава Сръбски, свети мъченик Мертий, преподобна Евпраксѝя Тавенска...
Висшето военноморско училище (ВВМУ) "Никола Й. Вапцаров" във Варна отпразнува 144 години от основаването си. Период, в който учебното заведение следва..