Предстоящото пълно слънчево затъмнение, което някои таблоиди нарекоха „Великото американско затъмнение“, се очаква след броени дни. Датата е 21 август и със сигурност ще остане в историята на световната астрономия. Причините са две – от една страна, това е  първото пълно слънчево затъмнение от 38 години насам, което ще може да видите единствено, ако се намирате на територията на САЩ; а от друга – очаква се това да бъде най-наблюдаваното астрономическо събитие от зараждането на човешката цивилизация до днес. Датата обаче ще остане и в историята на Алма матер. В щата Небраска вече очакват българската експедиция, която ще заснеме явлението, както и лекцията на астрофизика Ганчо Ганчев. Докторантът от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. се занимава с изучаването на „ярки сини променливи“ (масивни звезди) от галактиките „Андромеда“ и „Триъгълник“. Лекцията, с която ще представи СУ, е посветена на причините за появата на пълно слънчево затъмнение, информацията, която получаваме от него и безопасния начин за наблюдението му. Наред със сериозната научна дейност, Ганчо Ганчев притежава и повече от 10-годишен стаж в областта на астрофотографията, което е причина да се ангажира с още една задача – заснемането на астрономическия феномен. Планетата Земя е единственото място в Слънчевата система, от което може да се наблюдава пълно слънчево затъмнение. – твърди Ганчо Ганчев и продължава:

Слънцето е 400 пъти по-голямо в диаметър от Луната, а тя –  400 пъти по-близо до нас. Получава се една перфектна комбинация, поради която можем да видим  слънчевия и лунния диск с еднаква големина. Има обаче измервания, които показват, че този феномен няма да бъде наблюдаван вечно. С всяка изминала година Луната се отдалечава от Земята с  няколко сантиметра. Възможността да научим това дължим на  астронавтите от мисиите „Аполо“, които са оставили рефлектори (огледала) по повърхността на Луната. Периодично от различни обсерватории мощни лазери изпращат лъчи към тях, за да се проследи времето, за което се връщат обратно. Данните показват, че след около 300 милиона години Луната ще е толкова отдалечена от нашата планета, че няма да могат да бъдат наблюдавани пълни слънчеви затъмнения, а само пръстеновидни.

Ганчо Ганчев е единственият представител на СУ в експедицията. Останалите 5-има са членове на обществото „Ловци на затъмнения“ – изключително добре подготвени любители астрономи с много богат опит и над 30 „уловени“ слънчеви затъмнения, между които и тези в Китай, Новосибирск, Турция и Замбия. Екипът ще асистира и при разполагането на снимачната техниката. Идеята и организацията за това начинание са дело на самия Ганчо Ганчев. Подготовката е отнела близо 2 години, а всеки етап е прецизно планиран. Щатът Небраска също не е избран случайно. Колективът от катедра „Астрономия“ се спира на него след дълги проучвания. Определя се и мястото за наблюдение на затъмнението – местност, близо до град Трион, характеризираща се с много ниска степен на астрономическа замърсеност и с голяма продължителност на пълната фаза на затъмнението 2 минути и 35 секунди (само 7 секунди по-кратка от най дългата – в щата Кентъки). Заел съм се с доста сериозна задача да използвам едновременно няколко професионални огледално-рефлексни фотоапарата. Едните ще снимат в по-широк план (небе и земен пейзаж), а другите  ще бъдат оборудвани с дългофокусни обективи, насочени към самата корона на Слънцето. Благодарение на спонсора ни разполагам с изключително добра техника. – казва младият астроном и уточнява:

Фотоапаратите ще бъдат синхронизирани чрез компютри, така че да снимат сами кадър след кадър, управлявани от програми. Целта ми е през 2-те минути затъмнение да получа голямо количество информация. Тази фотография е по-трудна, отколкото при астропейзажите. Проблемът е, че при затъмнение, в началото Слънцето е много ярко, а при пълната фаза става много тъмно. За да хвана изригванията му и в същото време звездите посред бял ден, ще използвам едновременно дълги и много къси кадри, смяна на бленда и фокусно  разстояние. Целта е да се получи снимка, на която се виждат звездите, короната на Слънцето и дори отражението на Земята върху тъмния диск на Луната – леко сиво-синкав образ. Много е трудно, но се надявам с обработка да се получи.

В град Трион вече е осигурена залата, в която ще бъде изнесена лекцията, а местно семейство от друг град – Муллен, е предоставило дома си за ползване от експедицията.Много гостоприемни хора! – не скрива радостта си Ганчо Ганчев и продължава: Вчера дори получих имейл от местния шериф, който ни предложи да съдейства с места  за паркиране и инсталиране на снимачната техника. Това ни дава възможност още по-добре да синхронизираме презeнтацята и наблюденията. Мисля, че ще направим много добра връзка с местните хора и в същото време ще представим както факултета, така и България. – завърши младият астроном и обеща да предостави част от астрофотографиите за фонда на БНР.