Да отделиш от времето си и да го посветиш, на някого, който е в нужда и с това да му донесеш радост. Да споделиш храната си с някой беден. Да изслушаш болката на някой възрастен, самотен човек. Да проявиш тези добродетели в бездуховния свят, в който живеем, изисква благородство на характера и човечност. Като че ли в объркания ни свят милосърдието и добротворствотоизчезнаха и духовната нищета завладя сърцата ни. За щастие, на този фон се появиха благотворителни организации и инициативи, за да ни напомнят да не забравяме ближния си и онези, които имат нужда от милосърдие и помощ. Такова е и сдружението на Благовест Белчев, което помага на незрящи, инвалиди, деца, лишени от родителски грижи, самотни възрастни в техния нелек живот. Една от инициативите, която четвърта година се радва на успех, е „Разходи незрящ в парка“. Самият Белчев споделя, че идеята се е родила вследствие на ежеседмични посещения в Дома за слепи хора в София. Стана въпрос,че живеят в близост до Южния парк, но поради ограничените си възможности не го посещават. Това ме подтикна да организирам доброволци, с чиято помощ да реализираме разходки.

В повечето случаи идват доста доброволци, които се включват в мисията на организацията, но има моменти, когато те не достигат, обяснява събеседникът ни. Добродетелност и интерес към инициативата проявяват предимно младежи на възраст между 20 и 30 години. Има и по-възрастни, но те са доста по-малко. Какви са хората, които идват да разхождат незрящите и какво ги кара да помагат?

Чувството за състрадание и желанието да окажат помощ на човек, който е в нужда – казва Благовест Белчев. – Разбира се, доброволците притежават комплекс от изключителни качества, но основните, които мисля че са присъщи за тях, са именно тяхното състрадание, съпричастност, добролюбие и желанието да дадат нещо от себе си в полза и за щастието на друг човек.

Организацията на Благовест Белчев е инициатор на много благотворителни дейности. Добродетелността, великодушието, човечността са в основата на работата и на мисиите, които членовете й осъществяват. Понякога са необходими добри партньори и отговорно сътрудничество за изпълнение на плановете.

За това какви трудности, срещат в работата си, събеседникът ни обяснява:

Инициативите ни са свързани с регламентиращи режими за извършване на съответната дейност и следва да спазваме определени законови рамки. Голяма част от хората, на които се опитваме да окажем помощ, са настанени в социални домове, които са общински и е наложително да спазваме утвърдените режими и вътрешни правила. Бих казал, че от страна на директорите в повечето от случаите получаваме подкрепа и съдействие в организирането и реализирането на мисиите ни.

Когато ежедневната работа се базира на човешкото милосърдие и добродетелност, тогава може да се открие доколко българинът е склонен към благотворителност:

Мисля че да – категоричен е Благовест Белчев. – Това което съм забелязал за последните 4-5 години е, че желаещи да се включат в определена инициатива има много. За съжаление това е спорадично тяхно намерение и в повечето случаи еднократно участие. Хората са ангажирани и заети в материалния свят, който ни обкръжава. Времето е много ценно за всички. Ние сме благодарни на онези, които са взели участие в нашите инициативи. Но искам да подчертая, че е добре да се провежда възпитателна работа в създаването на традиции за помощ. Разбира се, участието в една мисия е много сериозна помощ за нуждаещите се. Но ще е много добре, ако подкрепата е постоянна, а не еднократна. Защото хората в неравностойно положение имат нужда от подпомагане винаги, а не един ден в годината.

В тази връзка попитахме събеседника ни дали от малки трябва да се възпитават децата в съпричастност и благотворителност?

Възпитанието е един постоянен процес. За него никога не е късно. Възрастта, както е казано, не е порок. Но разбира се, е най-добре, ако отрано започнат да бъдат въвличани децата в подобни мисионерски инициативи. По този начин в самия човек се изграждат необходимите качества на характера, които в годините се затвърждават и това се превръща в техен начин на живот, а не еднократно действие. Един от белезите на нашето общество е, че има много мероприятия, които се провеждат, но те са епизодични. А е хубаво, децата ни да бъдат възпитавани отрано. Единствената възможност  за това тяхно възпитание не са думите и съветите на техните родители, а техният личен пример. Тоест, ако ние самите въвлечем своите деца и заедно с тях участваме в подобни мероприятия, при това редовно, това ще бъде от полза както за самите индивиди, така и за цялото общество.

Снимки: blago.bg