Откакто през 1991 г. се обяви за независима държава, Македония има проблем с признаването на името й. В конституцията си тя се самоназова Република Македония, но Гърция наложи вето върху това име и заради този спор до ден днешен в ООН и ЕС за държавата Македония официално се ползва „временното“ наименование Бивша югославска република Македония. Някои страни, включително и четири постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Великобритания, Русия и Китай, признават Македония под конституционното й име. България също, при това първа в света, призна Македония под конституционното й име и сега, когато спорът между Скопие и Атина е пред вероятна близка развръзка, напомня, че макар да не е страна по спора, решението не й е безразлично.

В изявления пред македонски медии, в началото на август българският външен министър Екатерина Захариева даде да се разбере, че София не би приела наименования като "Северна" или "Горна" република Македония, защото подобни географски определения предполагат претенции към югозападната част от територията на България, наричана Пиринска Македония. Македония също отхвърля идеята за географско определение в бъдещото й наименование, а в тази връзка една гръцка медия предположи, че в хода на преговорите за подписване на Договора си за добросъседство София и Скопие са формирали общ фронт срещу изискването на Атина за име с географско определение.

Предположението за такъв общ фронт обаче се опровергава от поне две обстоятелства. Първо, несъгласието на България с географски определения от рода на "Северна" или "Горна" република Македония беше обявено още през 2011 г. от тогавашния президент Георги Първанов, който официално предупреди, че според София „търсенето на име в географски план би могло да предизвика гражданско напрежение в България“. Второ, не може да се отрече, че както през 2011 г., така и сега, България се отнася с уважение към становищата и на македонската, и на гръцката страна в спора за името. През 2011 г. Първанов бе казал също, че София ще подкрепи всяко компромисно име за Македония и ще намери начин да изрази конструктивна позиция спрямо него, когато то бъде договорено.Сега, изразявайки същото разбиране на София по въпроса, външният министър Екатерина Захариева даде да се разбере, че е разговаряла и с Атина за решенията, които биха били приемливи за България. Кои именно са тези решения е неизвестно, защото поради чувствителността на темата преговорите за името са изключително дискретни. В медийното пространство се твърди, че приемливи за Атина са евентуалните наименования „Вардарска Македония“ или „Република Скопие“. Известно е, че на преговорите в миналото вторият вариант е бил отхвърлян от Македония.

Последните правителствени промени в Скопие обаче породиха нови очаквания. Международният посредник на преговорите за името Матю Нимиц коментира миналия месец, че вижда нов шанс за постигане на решение между двете страни в спора, а някои дипломатически източници допуснаха подновяване на преговорите през есента. След смяната на властта в Скопие се появиха и хипотези за компромис, при който Македония да бъде приета в НАТО с временното ѝ наименование Бивша югославска република Македония. Според неофициални изявления в средите на управляващата в България партия ГЕРБ, този вариант е удачен и благоприятен за намирането на изход от сагата с името. От една страна, той е допустим по силата на договор между Скопие и Атина от 1995 г., в който изрично се постановява, че Македония може да се присъединява към международни организации с временното си наименования. От друга, присъединяването към НАТО под това име би обезсмислило и ветото на Гърция върху членството на Македония в ЕС. Подобен развой би благоприятствал и окончателното решаване на спора за името, защото предполага намаляване на напрежението между двете страни, които го водят. Дали е така, ще разберем вероятно наесен, а може и в края на август, когато се очаква посещение на гръцкия външен министър Никос Кодзиас в Скопие.