Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В ателието на Росица Занкова в Орешак всеки може да завърти грънчарското колело

БНР Новини

Да заровиш шепи в пръстта, за да уловиш послания от праисторията и после да ги преведеш на съвременен език. И с длани да оставиш частица от собствената си душа.

Всеки ден Росица Занкова извайва от безформената глина съдове за вечността. В най-артистичното българско село Орешак тя упражнява занаят с традиции, който надгражда с модерни техники и креативни хрумвания.

Снимка

Усещането от съприкосновението с глината е неповторимо, защото тя е част от земята и е заредена с много положителна енергия – казва тя. – И когато човек хване топка глина и сътвори с ръцете си някакво изделие, се чувства много удовлетворен. Отстрани може и да изглежда лесно, но всъщност се учи доста време, докато успееш да изваеш желания предмет. Хората опитват с темперамента и емоцията си и тогава усещат, че глината не е толкова лека за изработка. Когато, обаче, им помогна да си направят собствена фигурка или съд, остават изключително изненадани и доволни. Изобщо глината е невероятна и пожелавам на всеки да има възможността да се докосне до нея.

Снимка

Разпространен по нашите земи от траките, грънчарският занаят все още вдъхновява, особено когато е преплетен с историята на рода.

Родът на дядо ми е правил играчки
едно време е имало само дървени и глинени – разказва потомствената майсторка. – Той дори наскоро ме научи как се изработва от едно калъпче пистолет, гълъбче, други животинки, свирки. Бабиният род пък е правил изделия на грънчарското колело. На нея, обаче, не й позволявали да сяда на него, защото се смятало, че не е женска работа. Но тъй като била най-малката, баща й я пускал да влиза в грънчарската работилница. Самата тя ми е показвала как е правила дръжките и отворите на стомните, по какъв начин със сламчица е пробивала дупка в съда, за да може да се пие вода. (Стомната има уникална форма, която задържа водата студена, освен това е заредена с полезни за организма минерали от глината.) Нейният баща също така я водил на пазарите, където не са се ползвали пари, а се разменяли глинени съдове срещу зърно, жито и друга храна.

Снимка

Съвсем в артистичния фамилен дух, внучката завършва училището по керамика в Троян, отваря своето ателие в къщата на родителите си в Меката на занаятите, както нарича тя родния си Орешак, и се превръща в един от най-търсените майстори грънчари. Работното й място е пълно с деца, които в началото не искат да се цапат, но на грънчарското колело забравят, че ръцете им са кални. Отбиват се родители, туристи, дори ВИП гости, като един бивш президент и един бивш външен министър.

Снимка

В ателието си обикновено показвам една от най-древните техники за изработването на глинени съдове – казва се фуршова или шнуровидна
– обяснява Росица Занкова. – Но аз я наричам въжеобразна, защото някога с тези въженца са се изграждали най-големите глинени съдове за съхранение на зърно. Тогава са ги заглаждали, за да имат функционална форма, а сега им придаваме съвременен вид чрез нагъване, декорация, отпечатване на различни неща по тях. Много чужденци посещават ателието ми, но идват и колеги от чужбина, за да се учат на традиционната троянска шарка, която може да се види върху съдовете в повечето механи. Тя се изработва с цветни глини, разлети с помощта на пръчици във формата на капчици, байрачета, очички, паяжинки, пеперуди.

Снимка

Един от предпочитаните стилове в декорирането на съдове от майсторката е т. нар. графитотехника – тя може да се види дори в мозайките и съдовете в Плиска и Преслав. Изпълнява се чрез отнемане на горния слой светла глина, за да остане тъмният, който е основният цвят на изделието. С тази техника Росица Занкова рисува и картини – задължително с традиционната троянска шарка вместо рамка, издигайки до изкуство един древен занаят като послание към бъдещето.

Снимка

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

"Живи" картини разказват приказка в изложбата "Митология на моя аквариум"

Столичната Червена къща представя изложба от "живи" картини, които разказват приказка за светлата промяна, която всеки може да донесе на света. Експозицията озаглавена "Митология на моя аквариум" е своеобразен късометражен филм, който и може да бъде..

публикувано на 28.12.24 в 07:25

Ново столично читалище ще носи името на Кирил Маричков

От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков. Това съобщи пред БНР бившата водеща на едно от популярните преди време телевизионни предавания "Море..

публикувано на 25.12.24 в 14:58

Аниес Дезарт за времето, музиката и светлината на София

"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се заплита в ритуалната зала в кметството, където малко момченце се обяснява в любов на момиченце на..

публикувано на 23.12.24 в 10:25