На 6 септември България отбелязва Деня на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Предисторията на тази важна за нас дата започва на 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Турция. Според него освободената от 5-вековния османски гнет България става „автономно княжество с християнско правителство и народна милиция“. Границите й обграждат териториите на българската Екзархия, призната като църковно самостоятелна от Високата порта – с обширни земи, населени с етнически българи. Договорът е временен, а действието му е в сила едва 4 месеца – до юли 1878 г., когато е подписан Берлинският договор. Куриоз, но в Берлин, както и преди, в Сан Стефано, няма български представители. България разчита на добрата воля на Великите сили, всяка от които преследва свои интереси.

Берлинският конгрес разделя Санстефанска България на части – Княжество България, Източна Румелия, която става автономна област под властта на султана, и Македония, Одринска Тракия и Родопите, върнати на Османската империя. Връзките между разделените български области обаче продължават. Особено активни са те между Княжество България и Източна Румелия. В Румелия се заражда силно народно движение за обединението на всички българи. Нужен е лидер, който да поведе народа след себе си. Такъв се появява в лицето на Захари Стоянов – човек, израснал от неграмотен овчар до публицист и писател, един от апостолите от Априлското въстание. Подобно на революционните комитети от преди Освобождението, се създава Български таен централен революционен комитет. Идеята е чрез въстание в Източна Румелия да бъде отхвърлена османската власт и областта да бъде присъединена към Княжество България.

Бунтът започва на 2 септември 1885 г. в Панагюрище с изстрели и викове „Долу Румелия, да живей Съединението“. Инициаторите са арестувани, но 2 хиляди души обсаждат околийското управление и властите са принудени да освободят задържаните. Бунтът се разраства. На 5 септември генерал-губернаторът на Източна Румелия Гаврил Кръстевич свиква спешно заседание. На заседанието е взето решение, каквото и да става Цариград да не бъде информиран. Военните застават на страната на надигналия глава народ. От името на революционния комитет Захари Стоянов и друг член на комитета – Иван Андонов, заявяват на генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, че е свален от власт. Прочетено възвание, обявяващо съединението на Южна и Северна България под скиптъра на българския княз Александър I. Създава се временно правителство начело с Георги Странски, което да управлява до идването на княза.

Новината за съединението намира княз Александър Батенберг в резиденцията му край Варна. Той веднага заминава за Търново и на 8 септември издава манифест, с който приема и узаконява съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Днес малко политици биха се решили против волята на всички Велики сили и дори без подкрепата на Русия да направят такова нещо, казва в запис от Златния фонд на БНР напусналият ни полк. Петко Йотов, бивш директор на Националния военноисторически музей:

Подготовката на Съединението е била готова още през 1880 г. Но на този етап Русия успява да спре съединистите. Тя казва, че ще стане провал, ще загине България, и този процес спира. Но през 1885 г. вече и Господ не е в състояние да го спре. Българският дух ври и кипи. Русия е против Съединението, защото тя не е в състояние да го защити пред Великите сили. Но всъщност по отношение на тях Съединението е било подготвено. Батенберг умело води преговори с английския двор, с Австро-Унгария, донякъде с Германия. Т.е. Съединението не е започнало просто така. Ако някой е залагал чест, достойнство, Батенберг е залагал главата си. Той до голяма степен подготвя Съединението в международен аспект и се съгласява против волята на Великите сили да го оглави.

Така 7 години след Освобождението българите се чувстват готови да се противопоставят на Великите сили и да поемат съдбата си в свои ръце. За този период те са успели да поставят основите на своята икономика, демократични институции и силна армия. България никога не е била по-единна, както в този момент. Съединението е подготвено от революционни комитети в Източна Румелия, подкрепено е от българското правителство и княз Александър Батенберг, политическите партии, народа.

Съединението е първият блестящ и може би неповторим по своята значимост урок на българщина, и за съжаление единственият акт на единение в мисли, чувства и дела, който по-късно се пропуква, разпада, т.е. пак показваме своите индивидуалности, казва в записа полк. Петко Йотов.