Сред немалка част от българите битува разбирането, че растящото присъствие на големи търговски вериги в страната има отрицателни последици за вътрешния пазар като пренебрегване на националните производители, продаване на предимно вносни стоки, пласиране на храни второ качество, укриване на печалби и данъци и т.н. Анализ на Института за пазарна икономика представя обаче съвсем различна картина на нещата.
Авторите на анализа определят като заблуда разбирането, че големите търговски вериги са пълни с чуждестранна продукция. Според тях, ако под български стоки се разбират закупени такива от български доставчици, техният дял надхвърля 70% от всички продавани стоки. Статистиката на самите супермаркетите показва, че продуктите на българки фирми са между 60 и 70% от общия обем на стоките. В-к „Сега“отбелязва в своя публикация по темата, че тези данни разбиват популистките „аргументи” за налагане на квоти за „произведено в БГ” в хипермаркетите и задължително минимално присъствие на родните стоки от порядъка на 51% за плодове, 50% за пилешкото месо, 70% за млечните продукти, 25% за други меса и 75% за виното и алкохола.
Но анализът на Института за пазарна икономика показва още, че търговските вериги не само не са „душмани” на родното производство, но правят и директни инвестиции в него. Със специфични кампании някои стимулират определени продукти на производители от различни региони на страната, а други сключват договори директно с производители на плодове и зеленчуци, като гарантират, че ще изкупят заявените количества.
Невярно се отказва и „притеснението”, че веригите съсипват малките магазини и унищожават работни места. Като цитира данни на Евростат за 2015 г., проучването отбелязва, че в сектора „търговия на дребно” само 43 фирми в България имат персонал над 250 души. Наистина, хипермаркетите и подобни на тях големи магазини държат около 40% от пазара на дребно, но това не е за сметка на по-малките търговци, защото техните обороти и през 2012 г., и през 2015 г., са неизменно около 4.4 млрд. лева. Ръстът при големите магазини не е за сметка на малките, а по-скоро се дължи на промяна в потребителските навици на клиентите и на по-голямата покупателна способност в резултат от икономическия ръст в страната и по-високия разполагаем доход, обясняват авторите на анализа. Според тях, статистиката за заетостта разбива и мита за масови фалити на малки магазини и загубени работни места. Между 2005 и 2015 г. заетите в търговията на дребно са се увеличили с около 12%, а този ръст показва, че навлизането на модерните търговски формати на практика води до нетно увеличение на заетостта в сектора. Освен това, търговските вериги предлагат и чувствително по-високи заплати на своите служители. През 2015 г. средната брутна месечна заплата в тях е била 976 лева, или над два пъти по-висока от тази в най-малките фирми с до 9 заети (449 лева). Трудът в най-големите фирми в сектора е много по-производителен, защото средната годишна добавена стойност на един служител при тях е 22 200 лева, а при малките фирми възлиза на едва 5001 лева.
Разширяването на модерната търговия се отразява положително и на потребителския избор. Модерните търговски формати предлагат между 2000 и 20000 артикула, което е непостижимо за малките магазини. Методите им за сертифициране и контрол, както и насрещните изисквания към доставчиците, повишават качеството на продукцията, предлагана на крайния потребител. Според анализа на Института за пазарна икономика, търговските вериги не погубват, а развиват пазара в България.
При старта днес на предизборната кампания за предстоящите извънредни парламентарни избори на 27 октомври, служебният премиер Димитър Главчев отчете, че продължават усилията на изпълнителната власт да се елиминира изкривяването на вота на хората...
Пътуванията на български граждани в чужбинапрез август 2024 г. са 903 400, или с 8.3% повече от август 2023 г, съобщи Националният статистически институт в Световния ден на туризма - 27 септември. Пътуванията с цел почивка и екскурзия..
За първи път от 38 години населението на България почти е спряло да намалява. За 2023 г. намалението е с едва 0,3%, или само 2229 души. Това показват данни на правителството от отчета за изпълнение на стратегията за демографско развитие през..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева...