На 14 септември християнският свят отбелязва Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен – един от най-големите християнски празници. Според църковното предание, след като намерила Кръста Господен през 326 г., царица Елена запазила частица от него и я изпратила на сина си Константин Велики, а самия кръст положила в изградения на Божи Гроб храм „Възкресение Христово”. Девет години по-късно, на 13 септември 335 г., храмът бил осветен, а на следващия ден, 14 септември, кръстът е повдигнат – „въздвижен” над главите на вярващите, за да могат всички да му се поклонят. От този ден празникът носи името си Всемирно Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен.

В българската народна традиция денят е известен като Кръстовден и се свързва и с едно от най-тачените свети места у нас – Кръстова гора. То се намира в Средните Родопи, на 6 километра от с. Борово, на територията на община Лъки,близо до Кръстов връх (1413 м), от който носи името си. Всяка година, на 13 срещу 14 септември хиляди поклонници се стичат към върха, където се намира манастирският комплекс „Света Троица”, с надежда за изцеление и Божия подкрепа. За чудодейната сила на местността свидетелстват разказите на оздравелите от тежки и безнадеждни заболявания. Легендата разказва, че на мястото, където планината образува кръст, се пази частица от Кръста Господен, който Царица Елена, изпратила на сина си в Константинопол.

В действителност там са намерени останките на манастир, разрушен вероятно по време на османското нашествие. През 30-те години на ХХ в. на това място пристигнал Йордан Стойчев Дрянков, родом от село Ковачевица, който бил изключително набожен и скромен човек, изцяло отдаден на вярата. Съвсем млад се отказал от светските изгоди и посветил живота си на вярата в Бог. Той бил известен и с пророческите си способности. Когато посетил святото място му се явява, че то е чудотворно, защото пази частица от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос. По думите му реликвата попаднала там, след като руският цар успял с даровете си да прилъже турския султан да му я подари. Когато научила за това майката на султана, която била християнка, му разкрила каква сила притежава частицата от Кръста и той веднага изпратил хората си да му я върнат. Руснаците обаче се отклонили от пътя и оставили Светинята в манастира на Кръстова гора. След време обителта била нападната от поробителите. Преди да загинат, монасите успели да скрият кръста в подземно скривалище, което още не е открито.

След като разказал за видението си на цар Борис III, Йордан Стойчев му казал, че там трябва да се направи и постави висок 33 килограмов метален кръст в знак на това, че там се пази частица от Кръста Господен.

Днес в местността се издига православен комплекс с две църкви и 15 параклиса, изградени от двете страни на пътеката към кръста. В нощта срещу празника в единия от храмовете – „Покров на Света Богородица” се извършва нощно богослужение. След литургията хиляди вярващи от страната и чужбина се събират на хълма за нощното бдение, което завършва с първите лъчи на слънцето, докоснали кръста.