Столичната библиотека бе домакин на международна конференция на тема „Децата в дигиталната ера“. Организатор на събитието бе Университетът по библиотекознание и информационни технологии под патронажа на еврокомисаря за цифрова икономика и общество Мария Габриел, както и на Националната комисия за ЮНЕСКО. На конференцията бяха разгледани предизвикателствата, свързани с работата в глобалната мрежа, пред които е изправено днешното общество.
Децата са една от най-уязвимите групи интернет потребители, тъй като попадат в дигиталния свят на все по-ранна възраст и невинаги са подготвени за опасностите, които той крие. Малките създават свои профили в социалните мрежи и срещат всевъзможни типове хора. Създават приятелства и връзки, често дори преди да опознаят истинските им лица и намерения. Постепенно заживяват в свой виртуален паралелен свят, където споделят куп лична информация, телефони, адреси и банкови сметки, без да знаят какво се случва с нея и в чии ръце може да попадне. Това ги превръща в лесна жертва на измами, посегателства и дори рекет. Появяват се и все повече игри, които пряко застрашават живота на участниците в тях. Пример за такава е популярния „Син кит“, чиято цел е 50 дни да изпълняваш различни екстремни предизвикателства, които да заснемеш и качиш социалните мрежи. Именно затова е нужен по-строг контрол от страна на родителите, докато децата им са в интернет, както и по-чести разговори с тях. Така, ако те имат проблем, той ще бъде обсъден и решен в семейството, а не със съвети от непознати.
Темата за киберсигурността бе акцент в един от панелите на конференцията. Какво означава тя и защо трябва да е важна част от учебните планове от ранна възраст, ще научим от професора по право на информационните и комуникационните технологии адвокат Георги Димитров.
Според него, тя е съвсем нов клас знание, за което трябва да сме подготвени, както технологично, така и етично. За да разберем смисъла му, трябва да си зададем въпроса с какво би ни било полезно подобно знание.
Професорът обърна внимание и на различните видове рискове, които крие животът в дигиталната ера:
В момента всички използваме интернет и социалните мрежи. Докато сме в сферата на социалното общуване, заплахите са едни, докато, ако говорим за използването на технологиите по отношение на неща, от които държавата се интересува, тя трябва да изгради такава уредба, която да защити нашите права и интереси. Оттук насетне се оказва, че технологиите до такава степен са „заграбили“ дейности от бизнеса и държавното управление, че държавата е станала зависима от тях. Изведнъж се поставя най-големият проблем, че не знаем какви трябва да бъдат знанията и уменията на хората, когато правят бизнес, използвайки технологиите, какви трябва да са тези на хората, които работят в държавната администрация и предоставят електронни административни услуги и какви на тези, които предоставят здравни услуги. Изведнъж знанията и уменията, които стояха в сферата на самовъзпитанието, се оказват незаменими и без тях днес не може да функционират икономиката и държавата. Затова киберсигурността, която ни учи да предпазваме комуникацията си или какви мерки да предприеме фирма, за да опази личните данни на служителите си, е задължителна за всяка една дисциплина във всяко висше училище.
Постоянното навлизане на нови и нови технологии в живота ни води до едно пренасищане на пазара, но не и на съзнанието на хората. Въпреки, че съвсем скоро са купили нов телефон, те решават, че той вече е ненужен и купуват нов. Това се повтаря на всеки шест месеца. Такъв тип човек може да наречем зависим от технологиите, което макар все още да не е обявено за заболяване, има всички шансове да се превърне в новата епидемия на обществото. Все още не е прекалено късно да предпазим децата си от нея, или може би вече е?
Снимки: архив
Година на политическа нестабилност и противопоставяния не толкова на идеи за излизане от дългогодишния властови ребус, в който се намира България, а на лично его и собствени сметки. Така изглеждаше 2024 година в политически план. Като резултат от..
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..