Елизабет Костова изследва сенките, които се протягат от невъзмездени злодеяния в историята ни, за да обрисува едно все още непогребано минало. В новия си роман тя разкрива не просто мащабите на злото, но и как то може да бъде превъзмогнато чрез силата на смелостта, на благородството и състраданието.
Преди осем години писателката вижда в съня си млада американка, която идва в България, и само след час престой в новата страна й се налага да помага на изпаднала в беда възрастна двойка. Незнайно как в ръцете й се озовава тяхна чанта, а урната в нея ще я принуди да тръгне по следите на непознат човек.
Тази подарена й свише история Елизабет Костова превръща в “Земя и сенки” – мечтаният роман за България с главен герой цигулар, чиято съдба по странно съвпадение напомня за участта на Сашо Сладура, убит в комунистическия лагер на смъртта в Ловеч. За разлика от него обаче – той оцелява само няколко дни в лагера, героят от романа има дълъг живот. И въпросът, който си задавах, докато създавах образа му, беше – ако това ти се случва за толкова продължително време, как успяваш да преработиш преживяното в съзнанието си, се пита писателката и днес. Тя самата не е знаела историята на музиканта и научава за трагичния му път едва след написването на книгата. А неведомите сили отново се намесват, когато я изправят пред паметната му плоча в Пловдив.
Моят главен герой умира през 2006 г. на 91 г. – започва разказа си Елизабет Костова, която тези дни представи третия си роман пред българските читатели. – Замислих се за неговото поколение и какво е за хора като него – отдадени на изкуството, интелектуалци, да попаднат в политическата машина, въпреки че са били аполитични. И докато пишех книгата, съвсем неочаквано имах възможността да посетя руините от трудов лагер. Останките от повечето лагери са затворени и недостъпни за посещения и почти не са превърнати в паметници. Но когато се озовах насред развалините, за мен беше изключително вълнуващо и в същото време празно – сякаш целият смисъл беше изчезнал от това място. Според мен обаче историите помагат празните пространства отново да бъдат изпълнени със смисъл. Затова и докато седях там, осъзнах, че силно желая да върна героя си в това празно място. Разбира се, това беше една плашеща, огромна задача и сега мога да го кажа – извлякох много от разказите от първо лице на такива хора и проявявам голямо уважение към истинските им истории на страдалци. Научих много за историята, за преживяванията на хората в тези места и се опитах да вложа всичко това в контекста на обичта си към България – моята втора страна, и да го направя с уважение към историята на хората и поколенията.
Докато пише романа си, Елизабет Костова препрочита смразяващите, по думите й, разкази на оцелелите от концлагерите у нас, трибуна на които дава Цветан Тодоров в книгата си “Гласове от ГУЛАГ”. Тя дори възнамерява да изпрати готовия си ръкопис на големия българо-френски философ, но той умира 45 дни преди издаването на романа и това я съкрушава.
Бях запозната с престъпленията на комунизма и страданията от този период, защото бях разговаряла с хора и бях чела исторически книги – казва по този повод писателката. – Много ми беше трудно и болезнено да пиша за всичко това и поради тази причина преднамерено направих романа за светлина и сянка. Защото очевидно е, че животът на хората продължава. В известен смисъл това е книга за паметта, за болката, но и за радостта от оцеляването.
Световноизвестната Елизабет Костова, чиито романи “Историкът” и “Крадци на лебеди” отдавна са бестселъри, а “Земя на сенки” печели все повече читатели по света и все повече любопитни да пътуват до България, вече пише четвъртата си книга. И в нея омъжената за българин американска писателка ще включи задължителните за романите си елементи – българските имена на трите си деца и българската сюжетна линия.
И тази година по традиция стотици смелчаци от Калофер и цялата страна ще се впуснат на 6 януари - Богоявление, в мъжко хоро в ледените води на река Тунджа. Ритуалът се извършва за здраве от мъже. Вярва се, че всеки, влязъл в януарските ледени води на..
През нощта ще бъде ясно, в по-голямата част от страната и тихо. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между минус 5° и 0°, в София - около минус 5°. В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Преди обяд около Дунав, в..
Арменците празнуват Бъдни вечер на 5 януари. По този повод в Арменската църква в София ще се отслужи предпразнична служба за Бъдни вечер. Ще се извърши освещаване на нарове ("нур орхнек"), които след службата ще бъдат раздавани на миряните. Празничната..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..