След четиристранната балканска среща на върха, проведена във Варна на 3 октомври между премиерите на България Бойко Борисов,на Гърция Алексис Ципрас и на Румъния Михай Тудосе и президента на Сърбия Александър Вучич, вчера в Солун се състоя и четиристранна среща във формат Албания, България, Гърция и Македония на равнище министри на външните и вътрешните работи. През последната седмица в балканската външна политика на София наблюдавахме същински маратон от разговори, в който тези в Солун не са финал, а само междинен етап.
Особено важен аспект от разговорите между външните министри на Албания – Дитмир Бушати, на България – Екатерина Захариева, на Гърция – Никос Кодзияс, и на Македония – Никола Димитров, беше договорката диалогът в този формат да стане по-чест и към него да бъдат привлечени други министерства. Уточнени са вече темите на следващата, трета среща в този формат – кохезионната политика и бъдещето на Европейския съюз.
В Солун се проведоха не само четиристранни, но и двустранни разговори между участниците. За България особена стойност имат тези на министър Захариева с албанския външен министър Дитмир Бушати, комуто за пореден път бе поставен въпросът за официалното признаване на българско малцинство в страната му. Бушати, който е активен участник в дебата на проектозакона за защита на малцинствата в Албания, даде уверение, че процедурата по признаване на българското малцинството ще отнеме време, но, когато бъде изпълнена, няма да има пречка то да се ползва от всички описани в закона права. В края на септември аналогични уверения вече беше дал премиерът на Албания Еди Рама в телефонен разговор с българския си колега Бойко Борисов, а в през юли и президентът Илир Мета на среща с външния министър Екатерина Захариева в Тирана. Фактът, че София постави въпроса отново в Солун, подсказва, че българската страна изпитва определено безпокойство по въпроса.
С гръцкия външен министър Никос Кодзияс Екатерина Захариева отново обсъди идеята в качеството си на членки на ЕС България, Гърция, Румъния и Хърватия да организират обща обиколка в Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора, за да дадат политическа подкрепа на тяхната европейска интеграция и да им предложат експертна помощ в предприсъединителния процес.
След благоприятните развития в политическите отношения между София и Скопие, на разгорите в Солун с македонския си колега Никола Димитров министър Захариева дискутира възможности за по-тясно сътрудничество в икономическата сфера и инвестицинните процеси. Стана дума и за организиране на нова среща между правителствата на двете страни.
В дебата на четиристранната среща в Солун по въпросите на миграцията, тероризма и организираната престъпност от българска страна взе участие и вътрешният министър Валентин Радев, който изрази пълно съгласие с констатираната необходимост от бърз обмен на информация между различните служби, за да има незабавна реакция и превенция. На двустранна среща на Радев с гръцкия министър, отговарящ за обществения ред и защитата на гражданите Николаос Тоскас беше изтъкнато, че България и Гърция вече са постигнали много високо ниво в полицейското сътрудничество, прилагат най-добрите европейски и шенгенски практики за паралелни разследвания и съвместни операции и упражняват ефективен съвместен контрол на външните граници на ЕС чрез двустранния контактен център за полицейско и митническо сътрудничество в Промахон и тристранния с Турция на ГКПП-Капитан Андреево. На срещи на Валентин Радев с вътрешния министър на Македония Оливер Спасовски и зам.-министъра на вътрешните работи на Албания Ровена Вода бяха обсъждани възможности за укрепване на сътрудничеството между министерствата на вътрешните работи, намерения за развитие на сътрудничеството по отношение на миграционните процеси и пряко участие на тези ведомства в срещата ЕС-Западни Балкани по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, която ще се проведе на 26-27 октомври 2017 г. в София. Сред причините за засилената активност в балканското направление на външната политика на София е и предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, което започва след по-малко от 3 месеца.
По информация на българското посолство в Берлин към момента няма данни за пострадали български граждани след терористичната атака в град Магдебург, при която автомобил се вряза в коледния базар в града. Посолството е в постоянен контакт с местните..
В последният момент, когато третата експедиция на нашия научно-изследователски кораб трябваше да тръгне за Антарктида през ноември получихме писмо, че парите за да може да се върне кораба обратно са пренасочени за зърнопроизводителите. Това означаваше,..
Външно министерство изрази сърдечни съболезнования за ужасната трагедия в училище "Пречко" в Загреб. "Нашите мисли са с народа на Хърватия", написаха от министерството в мрежата "Х". Дете загина на 20 декември, а други 3 деца и двама възрастни са ранени..
"Ужасното нападение в Магдебург в навечерието на Коледа е възмутително. Подобни престъпления и прояви на насилие са напълно недопустими" - това написа..
Хората от централата на БСП на ул. "Позитано" 20 в София са били евакуирани заради сигнал за бомба в събота преди обяд. Заплахата е получена по имейл,..
Най-важното е да се състави правителство, каза пред БНР председателят на парламента доц. Наталия Киселова. Ако има разговори за правителство, ще има и..