Огромно шествие от хора в Барселона протестира в неделя против отцепването на испанската провинция Каталония от Испания, а преди него премиерът Мариано Рахой предупреди, че централните власти в Мадрид няма да допуснат едностранното обявяване на независимост от каталонските власти да стане реалност. От началото на месеца, когато в испанската провинция се проведе референдумът за независимост, в Каталония са съсредоточени над четири хиляди служители от националната полиция, докато отмине кризата и ситуацията се нормализира.

Международните реакции относно проблема са като цяло сдържани и говорят за по-скоро изчаквателна позиция. Такава е и реакцията на България, ако съдим по факта, че и до момента няма официално изявление, ако не броим едно на външното министерство, предизвикано от настояване да каже дали критичните коментари на футболиста Христо Стоичков спрямо твърдото поведение на Мадрид отговарят на неговата позиция. Външното министерство фактически не можеше да се въздържи от коментар поради факта, че Стоичков е почетен консул на България в Барселона. В отговора си ведомството се дистанцира от Стоичков, заявявайки, че изявленията му са направени в лично качество и не изразяват позицията на министерството, а тя се състои основно в това, че "България уважава конституционния ред и установеното единство на Испания, зачитането на върховенството на закона и спазването на принципите на правовата държава като основни ценности за всяка страна - член на ЕС“. Министерството изрази също загриженост от ескалацията на напрежението в Каталония и призовава то да се преодолее с помощта на политическия диалог и съгласно законодателството на Кралство Испания.

В неофициален порядък изявления направиха и някои политици. Евродепутатът Ангел Джамбазки например коментира, че сценарият „Каталония“ в България е невъзможен, защото в конституцията й ясно е записано, че Република България е единна държава с местно самоуправление, в която не се допускат автономни териториални образувания. Но Джамбазки коментира също, че проблемът „Каталония“ е не само испански, а и европейски.

Ако последното е вярно, тогава дори да е невъзможен в България, казусът „Каталония“ я засяга, защото поставя под въпрос и целостта на ЕС, от който България е част. Нарушаването на целостта на държавните образувания навсякъде по света не е еднократен, а продължителен и изключително сериозен и болезнен процес, който се отразява и на съседните на конфликта райони. Споменът за разпадането на бивша Югославия е още пресен в България. В резултат от него на картата на Европа се появиха Хърватия, Словения, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия. Макар от юридическа гледна точка югославската федерация да допускаше възможността всяка от шестте републики да я напусне, независимостта си новите държави достигнаха след тежки конфликти и войни. Но дори и след това, Македония още няма напълно признато международно име, а Босна и Херцеговина продължава да е международен протекторат. След продължително съществуване като международен протекторат Косово вече е независима държава, но още непризната в целия свят, а около казуса „Каталония“ Белград започна да критикува ЕС, че по въпроса за независимостта на испанската провинция прилага стандарт, който е различен от този спрямо независимостта на Косово.

В общественото пространство на България ставащото в Каталония има и един аспект, който допълнително засилва притесненията. В приятелска Испания по неофициални данни днес живеят близо 300 хиляди българи, част от които и в Каталония и е неизбежно те пряко да бъдат засегнати от неблагополучията, свързани с конфликтната ситуация. Затова не само политиците, а и всички гражданин на България, очакват с висока степен на загриженост благоприятна развръзка.