Дорково е малко селце в пазвите на Родопа планина. Намира се в Чепинската котловина, на двата бряга на река Мътница, на около 15 км. от курортния комплекс „Цигов Чарк“ и на около 20 км. от курорта „Св.Константин и Елена“, разположени на брега на яз.„Батак“. Чисти улици и приветливи спретнати къщи посрещат туристите в ранните утринни часове. За изненада площадът гъмжи от хора, които чакат автобуса за близкия Велинград. Градът, наречен спа-столица на България, е отдалечен на около 15 км. Някои разговарят тихо, други са седнали на пейките и спокойно, без да бързат и да поглеждат нервно часовниците, очакват уречения според разписанието час. Ала на обширния площад, като че ли не толкова чакащите хора правят впечатление, колкото импозантният храм „Св. Пророк Илия“. Камбанарията се издига величаво, а утринните слънчеви лъчи играят по кубетата и техните отблясъци озаряват двора на близкото училище, където детската глъч не спира. Църквата не е национален паметник, но местните твърдят, че наподобява софийския храм „Св. Александър Невски“.

За Дорково има сведения още от Средновековието. Най-ранният писмен документ е от 1515. Той свидетелства, че от тогава до днес името не е променяно. Селището е познато на любителите на фолклора с желанието да запази и популяризира народното творчество. Близо 20 години тук се провежда Международен фестивал за автентичен фолклор под егидата на Министерство на културата.

В последните години селото се развива като място за алтернативен туризъм, особено след 2013 г. когато тук отваря врати природонаучният музей „Диорама плиоценски парк“. Той става реалност, благодарение на откритото на малка площ в района най-голямо палеонтологично находище с над 600 кости от близо 30 вида животни. Те датират от ранния плиоцен, период, от който други такива находища не са открити. Независимо, че още през 30-те години на XX в. местните са искали да се обърне внимание, че в района откриват кости с непознат произход, действия се предприемат едва през 80-те години, след като геолози от Софийския университет откриват фосилното находище. По инициатива на проф.Николай Спасов Националният природонаучен музей при БАН в сътрудничество с Националния естественоисторически музей в Париж организират проучване в района. След тригодишна работа българо-френската експедиция излиза със заключение, че това е най-голямото палеонтологично находище на Балканите и второ по значимост в Европа. През 1990 г. находището е обявено за природна забележителност. По идея на ръководителя на експедицията проф.Ербер Тома от Колеж дьо Франс, с активното участие на учени от НПМ при БАН и със средства по оперативна програма „Регионално развитие“ се изгражда съществуващият музей.



Цилиндричната форма на сградата привлича погледа отдалеч. Представлява метални конструкции, облицовани с дърво и стъклен купол. Идеята на създателите е да наподобява пчелен кошер. Обявена е за Сграда на 2013. В центъра на вътрешното пространство, с площ от около 300 кв.м, се издига макет на мастодонт в реален размер, който е наистина впечатляващ. Височината е 3.90 м, бивните му са дълги 3.50 м. Това е най-яркият представител на Плиоцена – овернски мастодонт ананкус. Бил е тревопасен и е тежал около 10 т. Мастодонтът е изработен от пластмаса, гипс и стиропор. За да изглежда по-реалистичен, за окосмяването на главата, опашката и миглите са използвани конски косми.



В близост е разположена голяма бивна на борсонов мастодонт.



Има макет и на маймуна долихопитек.



Във витрините могат да се видят различни вкаменелости – зъби, кости на разнообразни праисторически екземпляри.



Огромна диорама със звук и картина представя флората и фауната в района на Дорково преди около 5 млн. години, когато климатът е бил по-топъл и влажен.



На нея, наред с типичната тогавашна растителност – магнолия, рододендрон, могат да се видят не само мастодонти, но и различни представители на епохата, като хипариони (древни трипръсти коне), тапири, двурог плиоценски носорог, примитивни мечки, елени и други предци на днешните видове. Представени са и родопският глухар, смятан за най-древния представител на вида и плиоценска балканска патица. Костите и на двата вида, считани нови за науката, са открити в находището в Дорково.



Богатият снимков материал и експонатите във витрините, придружени с подробни обяснения, допълват познанията на посетителите за еволюцията.

Снимки: Светлана Димитрова и bg.wikipedia.org