Всеки човек си има любимо изкуство, което му носи приятни емоции и го кара да се чувства вдъхновен. За някои това е изобразителното изкуство, за други грънчарството, за трети музиката, киното. Любознанието провокира всеки ценител да се замисли какво има в малките прашни прожекционни стаички в киното или в скритите подземни хранилища в музея. Днес ще ви отведа точно на такова място – в лабораторията на Националната галерия в София. Там се срещам с главния реставратор Полина Троянова. Тя разказва за магията на реставрацията и какво е естеството на работата й.

Нашата работа изисква много търпение, много спокойствие и време. Най-важно е човек да изпитва любов и респект към произведенията. Реставраторът трябва да харесва изкуството, да иска да го съхрани. Трябва да мисли за бъдещето. Ние работим с миналото за бъдещето.

И наистина, ентусиазмът и спокойствието, с които Полина разказва за работата си, доказват, че изпитва истинска любов към изкуството. Но как е започнал нейният път като реставратор?

Моят път беше дълъг. Получих художествено образование в гимназията, след това учих в Националната художествена академия и продължих с реставрационно образование. Някак естествено протекоха нещата. Тази работа пасва много добре на моя характер. Винаги съм искала да виждам нещо по-голямо от мен, нещо по-важно, а по-важно и голямо нещо от изкуството няма. То носи културата, носи всичко в себе си. Ако може да просъществува занапред и ако следващите поколения могат да му се насладят, това ще е наистина прекрасно.

Най-хубаво е, когато превърнеш страстта си в професия. Полина казва, че най-приятното нещо в нейния работен ден е, когато изгуби представата за времето, вглъбено реставрирайки някое произведение. Тя сравнява това чувство с медитация. Как обаче винаги е сигурна, че е на прав път, има ли моменти, в които се колебае?

Има такива моменти, но си помагаме. Реставрацията е „групов спорт“, не можеш да се справиш сам. Задължително трябват най-малко 4 ръце и 4 очи. Всяко произведение трябва да се погледне поне от два различни ъгъла – да се види през очите на по-опитен човек или да се погледне с очите на по-млад човек, чието съзнание не е обременено.

Ясно е, че всяко произведение изисква различно внимание и време, което да му се отдели. От какво зависи, колко време ще бъде отделено за реставрацията на дадено произведение на изкуството?

В момента работим върху една изложба – старини на уредник Доротея Соколова. Върху тази експозиция се трудим вече от половин година като имаме около 160 броя произведения. Всяко от тях се нуждае от различно отношение. Някои от тях се работят месеци, други само няколко дни. Зависи най-вече от състоянието на произведението.

Тази есен реставрационните ателиета на Националната галерия отварят вратите си за публиката. Инициативата е на отдел „Образователни програми и проекти” и цели да запознае както най-малките любители на изкуството, така и вече порасналите посетители на галерията с магията на реставрацията. Участниците ще имат възможност да посетят лабораториите по консервация и реставрация, които иначе остават невидими и непознати за очите на публиката. Проектът включва разходка с реставратор, който ще запознае хората с тънкостите и тайните на реставрацията, както и с различните видове материали и пособия, с които си служи в процеса на работа. Посетителите ще станат свидетели на множество демонстрации на място в лабораториите и ще имат възможност да се запознаят с „лечителите на картини”. Ще им бъдат представени вълшебствата на работата в музея.