От 1 януари България поема ротационното председателство на Съвета на ЕС. В рамките на 6 месеца тя ще бъде инициатор на редица форуми, които са от общ интерес за страните от Евросъюза. Една такава проява е срещата, подготвяна от Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) на шефовете на архивите на държавите от ЕС, планирана за 5 и 6 юни 2018.
Специално за форума домакините подготвят няколко луксозни издания с най-ценните документи от държавните архиви.Изданията ще бъдат раздадени на представителите на архивните институции от ЕС.Изработен е и клип с документи и снимки, които се съхраняват в Агенцията. В него звучи гласът на известната народна певица Валя Балканска. Мисля, че това е една добра визитна картичка за Агенцията и за страната ни – отбелязва доц. Михаил Груев, председател на ДАА.
Сред акцентите на срещата са защита на личните данни и обсъждането на етичен кодекс за архивните работници, който да гарантира интересите на трети лица. Доц. Груев посочи, че това е световен проблем, тъй като архивите по света събират огромна по обем информация и това естествено създава възможности за злоупотреба с личните данни. Друг важен акцент е електронното архивиране:
Това е едно огромно предизвикателство за всички архиви по света. Трябва да призная, че по-развитите архивни системи са отишли много по-напред от нас. Електронното архивиране не е само български проблем. В известен смисъл той е европейски и световен. Съвместно с Държавната агенция за електронно управление работим за постепенното преминаване на цялото деловодство в държавните институции изцяло в електронен вид. Има решение на правителството от ноември 2018 деловодството в държавата да премине в електронен вид изцяло. Това автоматично поставя на дневен ред въпроса какво да се прави с документите, които излизат от текуща употреба и трябва да бъдат архивирани. Тук е мястото да разграничим дигитализацията от електронното архивиране. Дигитализацията обхваща документи, чиито оригинали са на хартия, а електронното архивиране е на документи, които в бъдеще ще бъдат създадени на електронен носител и въобще няма да минават през хартиен еквивалент. Те ще бъдат архивирани във вида, в който са създадени. Чрез дигитализацията се опитваме да защитим документите, намалявайки използването на хартиените оригинали и оттук нататък след дигитализацията на един документ той ще бъде използван само при фототипни издания или за изложби.
Сред новите постъпления във фондовете на Държавната агенция са документи от известния изследовател на Христо Ботев – Иван Клинчаров, дарени от неговите внуци Сузана Клинчарова и Иван Клинчаров. Между тях са оригиналът на считаното доскоро за изгубено писмо на Христо Ботев и визитната картичка на капитана на кораба „Радецки“ Дагоберт Енглендер.
Друга изключително ценна находка са документите на проф. Виден Табаков – професор по космическо изследвания в университета в Синсинати, САЩ. По думите на доц. Груев, професорът е изключително интересна личност, за която не знаем дори, че участва при подготовката на историческия космически полет до Луната.
От началото на Новата година български учени ще работят върху мащабен проект, свързан с водород и водородни технологии, които да помогнат за развитието на по-чист транспорт и енергия, заяви пред БНР Петър Теодосиев, културолог и главен редактор на..
Хиляда кръводарявания повече са направени през последната година в Центъра по трансфузионна хематология на Военномедицинската академия, съобщиха от лечебното заведение. “ Прехвърлихме 7 хил. кръводарители – половината от тях традиционно са цивилни..
Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред тях има две двойки близнаци. Вчера проплака Михаела, чиито родители получиха финансова помощ за..
Честито Рождество Христово, скъпи сънародници! На днешния голям християнски празник пожелавам всеки български дом да бъде изпълнен със здраве и..
Десет бебета са се родили през последната година по донорската програма на Столичната община за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми. Сред..
Поставени пред алтернативата правителство с компромиси или нови избори без компромиси, 75,9% от българите се спират на правителство, 19,4% – на избори,..