На 26 октомври православието почита паметта на свети Димитър Мироточиви, загинал за Христовата вяра. Роден е през III век в гр. Солун, затова е наричан още св. Димитър Солунски. От векове празникът му е сред най-тачените у нас. Според последните статистики, Димитър продължава да е сред най-популярните български мъжки имена (по-разпространени са само Иван и Георги). На 26 октомври празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Драган, Димо, Димка, Митко, Митра и др. Наред с традиционните ястия от агнешко, овнешко, тези, които искат да спазят обичая, приготвят яхния от пилешко месо. На трапезата трябва да има също варена царевица, пестил, печени ябълки, рачел, тиква.
У нас много храмове носят името на светеца. Сред тях е най-старата средновековна църква във Велико Търново, в която са коронясани първите български владетели от Асеневата династия - Петър, Асен и Калоян. Тук на 26 октомври 1185 г. ( в деня на св. Димитър) е обявено въстанието на Асеневци срещу византийската власт.
В българския фолклор свети Димитър е юначен мъж със свръхестествени сили. На празника си той идва на кон, носейки зимата и студа, а от брадата му пада сняг. Свързан е и с почитта към мъртвите. Според някои предания, той е брат на Архангел Михаил, който взима душите на мъртвите. Затова в съботата преди Димитровден се прави т.нар. Димитровска задушница. На 26 октомври някога господарите разпускали наетите на Гергьовден ратаи, пастири, овчари и пр. Правели се общи трапези и всички празнували.
Текст на старинна песен, цитиран от българския етнограф Димитър Маринов, разказва, че светецът, заедно с брат си Михаил, запалили Света гора и светогорските манастири. Осъдили ги и ги затворили за три години на дъното на морето. „Три години лежали, три години ратаите деня си не знаят, на овчарите се срок не знае, капка дъжд не е капнало…“ Св. Петка и св. Неделя (които според същата песен са лели на св. Димитър) отишли при Господ и го помолили да пусне затворниците, а той отказал с думите: “Не е Митре за пущане, но е Митре за морене…“ (името Митре е производно на Димитър). Тогава светиците отишли при Богородица и тя помогнала за освобождаването на свети Митре.
Друго народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги, които си раздели годината по братски. Свети Георги получил лятото, а свети Димитър – зимата. Така се дели и земеделската година – от Гергьовден до Димитровден е пролетно-летният цикъл от стопански дейности, а от Димитровден до Гергьовден – есенно-зимният.
На 12 юли през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска, припомня БТА. Това е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, която влиза в сила още на следващия ден 13 юли. По повод 33-тата..
България е на последно място в ЕС с едва 12 свещеници на 100 000 души. В страната има над 8000 църкви и манастири или 10 пъти повече храмове от духовниците, сочи последното национално преброяване от 2021 г. 51,4% или 3 млн. са заявили, че вярват..
В античния град Хераклея Синтика откриха много добре запазена двуметрова статуя с глава. Правена е от майстор, използвал цял мраморен блок към II век сл. Хр, когато тази практика вече е била архаична. Иконографският тип е на бог Хермес и подобни..
Разкъсана облачност
Променлива облачност; възможно е да превали
Ясно
Предимно облачно