Правителството прие проекта на Министерството на финансите за бюджет на страната за 2018г.  Сега е наред парламентът, който трябва да го одобри и приеме съответния финансов закон. Изненади не се очакват, тъй като управляващата коалиция между ГЕРБ и националистите има мнозинство в Народното събрание и то обикновено приема без особени промени и забележки всичко, каквото предлага нейното правителство. Що се отнася до алтернативния бюджет на левицата, който тя с гордост определя като социален и справедлив, то шансовете му да придобие силата на законов акт са на практика нищожни.

Всъщност и правителственият бюджет за догодина има претенциите да е по-социален, отколкото всичко, правено досега. Неслучайно авторите на изчисленията на държавните сметки не престават да подчертават четирите акцента в бюджета за 2018 г. -образование, отбрана и сигурност, социална сфера, здравеопазване, за които се отпускат 1.6 млрд. евро повече от тази година. Увеличението не е малко, като се има предвид, че общо публичните разходи се очаква да достигнат 20 млрд. евро. Това е възможно, благодарение на добрата форма, в която се намира, а най-вероятно ще остане и през следващата година, българската икономика, регистрираща повече от похвалния ръст от 4 на сто.

Предвижда се заплатите на учителите в средното образование да нараснат с 15 процента, повече пари ще има и за армията и полицията, здравеопазването е също сред предпочетените сфери за финансиране с ръст на дотациите от около 300 млн. евро. Пенсиите ще се увеличат с 3.8 на сто. минималната работна заплата също отбелязва ръст, достигайки 260 евро. И всичко това, без да се посяга на ниския плосък данък от 10 на сто, валиден за всички сфери, без да се вземат нови заеми на международните пазари и без увеличение на бюджетния дефицит, който по план трябва да бъде едва 1 процент от БВП. Изкушенията държавата да разпределя по-голяма част от БВП за публични разходи чрез бюджета също не се сбъднаха и това остави в джобовете на гражданите и в касите на бизнеса повече финансови средства за потребление и инвестиции. Или, както беше казал бившият министър на финансите Симеон Дянков в едни по-трудни времена, „бюджетът е постна пица”, сега вицепремиерът Валери Симеонов вече говори за „богата пица „Калцоне”.

Дотук добре, но не всички са доволни. По-специално синдикатите, които в последно време и в светлината на добрите икономически показатели дърпат чергата към себе си и наскоро даже организираха масови протести пред сградата на Министерския съвет в София с искания за по-големи заплати. Всъщност проблемът със заплащането на труда все повече се изостря и обхваща повече сектори – дори и военните и полицията негодуват и искат повече пари. А според редица икономически експерти и наблюдатели, българската икономика почти е достигнала предела на възможностите си за растеж и може да прегрее, така че още пари няма откъде да дойдат, ако не се вземат държавни заеми. Това обаче не се предвижда и никой не препоръчва подобни действия на фона на растящите очаквания, че България ще бъде допусната най-после до „чакалнята” за еврозоната, където да се подготви в детайли за въвеждането на еврото. Присъединяването към обменния валутен механизъм ERM2 налага определени ограничения на финансовата политика на държавата, особено по отношение на бюджетния дефицит. Смята се, че предстоящото председателство на България на Съвета на ЕС през първата половина на следващата година ще даде силен политически тласък в полза на аспирациите на българските власти да влязат в еврозоната.

На фона на тази доста добра финансова картина малко незабелязано протича процес на рязко намаляване на преките чуждестранни инвестиции в България. А те са един от основните двигатели на механизма за намаляване на безработицата и за увеличаване на БВП, тъй като българският бизнес все още е слабо капитализиран и трудно намира средства за повишаване на ефективността на различните индустрии и сектори. Към това се добавя и все по-големият недостиг на качествена работна ръка, като според някои бизнесмени това е основната пречка пред експанзията на техните фирми. Безработицата в страната наближава санитарния минимум и е около 6 на сто, но от редиците на безработните не може да се разчита да дойдат нови компетентни служители и работници, тъй като без работа са единствено хора без никакви умения и квалификация. Тези, които имат квалификация и умения, отдавна са наети в България или са заминали в чужбина.

Може да се направи заключението, че бюджетът за 2018 г. е добре фокусиран към решаване на наистина важни национални проблеми. Остава при изпълнението му да не дойдат неочаквани и нежелателни изненади от международните пазари и пазарът на труда да се стабилизира на по-високото ниво, което е необходимо за съвременните технологични индустрии.