Светлите умове на българи са допринесли за прогреса на човечеството в най-различни области. Навремето разпръснати по света невъзвращенци, днес споменаваме имената им с гордост. Ала можем само да предусещаме какво е струвала на всички тях принудително наложената им раздяла с отечеството.
Един от тези чисти умове се ражда през 1919 г. в затънтено селце нейде в Северозапада, но изминава път, който ще го отведе до звездите. Наскоро държавната агенция “Архиви” получи лични документи на българския професор Виден Табаков, допринесъл с работата си по американската космическа програма за изпращането на първия човек на Луната.
Проф. Виден Табаков е роден в белоградчишкото село Стакевци, но след това учи инженерство в Прага и бързо успява да навлезе в инженерния елит на Третия райх – разказва доц. Михаил Груев, председател на архивите. – През 1945 г. той завършва самолетостроене и защитава докторат по инженерни науки в Берлин и като млад учен е харесан от ръководителя на ракетната програма на райха Вернер фон Браун. След капитулацията на Германия Виден Табаков емигрира в Аржентина. По това време Съединените щати се ориентират към сътрудничество с бивши нацисти, които могат да им бъдат от помощ в съперничеството със СССР в годините на Студената война. Така те стигат до Вернер фон Браун, а той, от своя страна, си спомня за някогашния свой сътрудник и го кани да се включи в космическата програма “Аполо”. Виден Табаков започва да работи за американците и става близък приятел с Нийл Армстронг, който стъпва на Луната през 1969 г. След това той става научен ръководител на астронавта в Института за космически изследвания в Синсинати, където живее и работи до края на живота си. Проф. Виден Табаков почива през 2015 г.
Предизвикателството, с което трябвало да се справи проф. Виден Табаков, за да бъде успешна мисията до Луната, било свързано с високите температури в атмосферата. Заради тях имало опасност ракетите да се взривят, но българският учен намира решение, изобретявайки металургично покритие за лопатките в двигателите. Така “Аполо” 11 изпълнява целта си и каца на Луната.
Според Ауатеф Хамед, професор по аерокосмическа техника и ръководител на университетската лаборатория в Синсинати, създадена от проф. Виден Табаков, постиженията на българина са в различни области на науката – енергетика, авиоинженерство, много от технологиите в авиацията са разработени от него. Земя, въздух и вода – за всички тях той има принос. Във въздуха има нужда от авиодвигатели, във водата са дизеловите двигатели за кораби. Той прави двигателите по-икономични, по-бързи, по-евтини, по-сигурни, да отделят по-малко вредни емисии.
Заради изключителните си заслуги през 2012 г. НАСА обявява проф. Виден Табаков за почетен професор – титла, която притежават единици чужденци. А у нас, когато се завръща след промените, академичната общност не го приветства, държавните мъже не го канят на парадни срещи, за да отнемат от славния му ореол и скъпернически крият ордените. Професорът обаче разтваря душата си за родните места, спомени от които в последните години от живота си – с откраднат от болестта Алцхаймер ум – ден и нощ мълви. Но ще останат думите му със стаена цял един живот болка, изречени пред неговия земляк проф. Борислав Тошев: След войната не беше възможно да се върна в България. Ако се бях върнал, щяха да ме изпратят на лагер и после, след няколко години, може би щяха да ме направят главен инженер на ТКЗС в с. Стакевци. Но повишение в Белоградчик едва ли щях да получа.
Архивът на един забележителен българин вече е в родината, но интерес от учените все още не се е появил, казва Михаил Груев. Родната къща на професора пък е в руини. И тъй като държавата нехае за паметта на гениите си, един гражданин – Боян Минков, се е заел да превърне дома му в музей.
В Германия, Аржентина, САЩ проф. Виден Табаков е носил вещи от България, запазени от детските години, и се надявам те да дойдат тук, казва Боян Минков.
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..