Ангел Добрев е известно име в съвременния ни фолклор. Житейската му съдба, професията, любовта към музиката са изцяло отдадени на гъдулката. Творческото му амплоа съчетава качествата на вдъхновен инструменталист, композитор, автор на аранжименти на песни, оркестрови пиеси, преподавател и майстор-лютиер. Още в детството, в родното си етрополско село Ямна, Ангел Добрев е привлечен не само от гласа на гъдулката, но и от желанието да я изработва, повлиян от уменията на дядо си. На този детски спомен дори посвещава пиесата „Гъдулката на дядо ми“.

Стъпка по стъпка гради майсторското си свирене. От 1982 г. е солист-оркестрант в ОНМ на БНР, където свири и до днес. Тук той активно твори и записва над 400 произведения. Създава и участва във формации, в които нестандартно комбинира гъдулката с флейта, мандолина, контрабас, вокал в търсене на нови звукови съчетания. Композиторските му експерименти обаче не накърняват предаността му към старинното музикално наследство на гъдуларското свирене. Активна е и преподавателската работа на Ангел Добрев: обучава деца в Двореца на децата-София, също студенти в Софийския университет. Автор е на учебниците „ Да свирим на гъдулка“ (I и II част, преведени и на английски), „Христоматия за изучаване на инструмента гъдулка“. През 2015 г. му е присъдена научна степен „доктор“ в областта на методиката на преподаването. Участва в различни международни семинари, курсове за обучение по гъдулка на чужденци, свири в музикални проекти с колеги от чужбина.

60-годишният Ангел Добрев споделя виждането си за естетиката на гъдулката, както и свиден детски спомен, предопределил съдбовната среща с любимия инструмент:

„Смея да твърдя, че съдбата си знае работата. Първите стъпки бяха в читалището в Етрополе с първия ми учител Васил Спиридонов, след това – НУФИ в Котел, където бях завладян от красотата на народната музика. Продължих в Академията в Пловдив, там срещнах добри музиканти. Когато постъпих в ОНМ на БНР, бях заедно с Атанас Вълчев. Всички сме поклонници на Атанас Вълчев, на неговото голямо изкуство. Той се опитваше да качи гъдулката на по-високо ниво, да я сравнява с цигулката. За себе си твърдя, че се старая да остана традиционалист, пазител на традицията в нейната старинна звучност, да съхраня непреходното в народната музика и да я пренеса във времето. Гъдулката умее да развесели, разиграе, разплаче всеки. Дълбоко бърка в човешката душа, разказва истории със звука си, така, както едва ли друг инструмент може да го направи.

„Гъдулката е част от българската самобитност. Чужденците я възприемат по-скоро като екзотика. Не съм съгласен с тези, които казват, че чужденците ще ни откраднат фолклора. Това не може да се получи, дори и да свирят на наш народен инструмент, те не могат да го почувстват както един българин. Българският фолклор е код, който е заложен в природата ни. На мнение съм, че младите хора у нас харесват народната ни музика. Ролята на нас, учителите, е да намерим път към тези хора, като им покажем колко е красива и вълнуваща българската народна музика“.