В една от най-големите котловини на Родопите – Чепинската, на труднодостъпен връх се издига средновековната крепост Цепина. Археологическите й проучвания започват през 1960, а няколко години по-късно – през 1966 г., е обявена за недвижима културна ценност от национално значение. Според археолозите, районът е бил обитаван още от края на V хил. пр. Хр. Историкът Величка Мацанова обяснява, че за разбулване тайните на Цепина от особена важност са писмените сведения от XII-XIV в.:
Важно значение като документ и извор има дарствената грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, посветена на мелнишкия манастир „Св. Богородица Спилеотиса” (Богородица пещерна) от 1220 г., пазена във Ватопедския манастир на Атон. В нея той споменава, че премества столицата от Цепина в Мелник. Така тя остава негова лятна резиденция.
За съществуването на стара крепост и манастир на Цепина пръв пише Стефан Захариев, виден възрожденски деец, книжовник и краевед в своето „Описание на Татар-Пазарджишката кааза”, 1870. Към крепостта проявява интерес и руският езиковед и историк Полихроний Агапиевич Сирку от Санкт Петербург. В една от църквите на крепостта открива олтарна врата и мраморни релефни икони на апостолите Св. Св. Петър и Павел, които днес са изложени в Ермитажа.
За това какво е представлявала крепостта, чиито руини свидетелстват за богат живот в миналите епохи, Величка Мацанова разказва:
През I хил. пр. Хр. Северозападните Родопи са населявани от тракийското племе беси. Те превръщат скалистия връх в светилище от открит тип. Разкрити са няколко култови огнища (есхари), където бесите са извършвали религиозни практики. Откритата зооморфна и антропоморфна пластика и керамика, свидетелстват за разнообразната религиозна дейност и духовен живот на това тракийско племе.
В края на IV в. (396 г.), последни от тракийските племена, бесите са християнизирани от епископ Никита Ремисиански. На мястото на светилището е издигната трикорабна християнска базилика, от която е запазен средния кораб и абсидата.
Към нея в продължение на два века (V-VI) се обособява манастирски комплекс, обслужван от над 26 жилищни постройки.
Религиозната дейност е документирана от редица артефакти. Интерес представляват оловната ампула за светено масло с образи на светци и монограмният печат на патриция Тома. До идването на власт на цар Калоян (1197-1207), Родопската област е в границите на Визинтийската империя. Тя преминава в пределите на Българската държава след победата му при Одрин 1205 г. и превземането на Пловдив. За управител назначава родственика си севаст Алексий Слав – една от най-забележителните личности в българската и балканската средновековна история. След смъртта на цар Калоян и узурпирането на властта от Борил, Алексиий Слав се обявява за независим владетел на Северозападната родопска област със столица Цепина, която превръща в укрепление.
В цитаделата е разположен владетелският замък – с отбранителна кула и представителна постройка с подземни водохранилища (щерни).
Във вътрешното градско ядро деспот Слав изгражда две крепостни църкви със стенописна украса и подова настилка от тухли с изобразени врязани кръстове.
Цепина се развива като главно средище на административния, стопанския и духовния живот в Северозападните Родопи – с добре развити занаяти и търговски връзки със съседните страни.
Според Величка Мацанова през многовековното си съществуване крепостта не е превземана, а самите византийски хронисти са я характеризирали като „много добре укрепена“ и „напълно непревземаема“. Цепина и до днес продължава да крие своите тайни, защото теренът е изключително труден, с голяма денивелация. Непроучени остават локализираните казармени помещения. Но най-важните структури от Късната Античност и Средновековието са проучени и консервирани.
В подножието на хълма, на който се издига крепостта, има информационен център с музейна сбирка. В нея е представена историята на крепостта и на археологическите проучвания. Експонирани са и различни артефакти, които говорят за бита и живота на населението през различните епохи.
Снимки: Светлана Димитрова
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..