MyStory е нов проект, създаден от няколко народни изпълнители и един DJ. Изписват първите две думи слято, почти като Mystery – думата, с която от десетилетия свързват нашия фолклор по света. Разбира се, напомнянето е за известния хор „Мистерия на българските гласове“ и поредицата дискове със същото заглавие, събрали записи на няколко реномирани фолклорни състава. Музикантите от MyStory казват също, че заглавието е израз на почит пред старите майстори, съхранили във вековете традиции и занаяти. Независимо от всичко това, изпълнителите представят съвсем различен подход. На преден план е друга мистерия – тази, която позволява фолклорът да бъде съчетан успешно с какви ли не стилове и звучности.

Разказва певицата Мария Александрова:

Започнахме да работим активно върху проекта през 2016 г., заедно с известните музиканти (от ОНМ на БНР) Христина Белева – гъдулка и Ангел Димитров – тамбура и китара, както и с перкусиониста Петър Йорданов-Бъни (познат от група „Оратница“) и Мартин Доновски, който се грижи за електронния звук. За първи път представихме тази музика на фестивала Drum'n'Jazz в Пловдив, но официалната премиера е на 13 ноември от 19 ч. в Sofia Live Club. Ще покажем и първия ни видеоклип към една от песните. Започнахме този проект с идеята да представим българския фолклор във вид, който е по-достъпен за младото поколение, музиката да бъде подходяща за клубове, за танцуване. Опитваме се да смесваме български фолклор с рок, реге, акустичен и електронен звук, на моменти се чуват източни ладове… Има от всичко. Затова и пълното заглавие е MyStory of Folklore – всеки от нас, участниците, има своя история, свързана с фолклора. Например моят път като народна певица започна още в детството ми, завърших НМУ „Любомир Пипков“ и НБУ, в класа по народно пеене на Нелка Петкова. Част съм от вокално трио „Евридика“. Опитвам се да намирам за проекта песни, които не са толкова популярни и все още не са „преекспонирани“. Стремим се, заедно с колегите, да ги представяме така, че хората да ги приемат като нещо близко. В проекта изпълняваме песни от различни фолклорни области – Шопска, Родопска, Пиринска. Всяка от тях има свои стилови особености. Старая се да спазвам характерния маниер на изпълнение, да предам това, което съм научила от преподавателите си, от баби и дядовци.

Христина Белева, чието име е „замесено“ в редица нестандартни проекти, свързани с фолклора, също споделя своята гледна точка:

Музиката е едно безкрайно пространство. Тя или е хубава, приятна за слушане, или е „далечна“ и не достига до хората. Искрени сме в това, което споделяме в този проект, има хубава енергия между нас и мисля, че се получава добре. Вълнуваме се, интересно е. Понякога Марто дава готовия ритъм, аз изсвирвам идея за тема, Ангел хармонизира… Почти във всяка пиеса имаме възможност за импровизация, където всеки да разгърне своята история. И това е още едно отличително качество на музиката – тя е разказ. За мен е като терапия – разказвам и най-веселите, и най-тъжните неща. Понякога с думи е трудно да се изразиш, но музиката е безграничен език. В нея няма рамки. Може би най-важното е да харесваш хората, с които свириш заедно. Тогава вдъхновението е навсякъде – от една добра дума, от един шантав акорд, солото ти може да тръгне в неподозирана посока и дори ти самият да не знаеш, че можеш да го изпълниш по този начин. Дано имаме възможност да продължим да се обогатяваме взаимно и да развиваме проекта.