Очаква се на 13 ноември министрите на отбраната и външните работи от ЕС да обявят в Брюксел дали държавите им желаят да се присъединят към проекта за Постоянно структурирано сътрудничество (Permanent Structured Cooperation, или PESCO) в европейската отбрана. В интерес на проекта Германия и Франция загърбиха някои традиционни противоречия, а към предварителните договорености между тях вероятно ще се присъединят също Италия и Испания. Смята се, че нагласа за участие имат не само те, а общо около две трети от държавите - членки на съюза. В България от няколко месеца темата е особено актуална и поради обстоятелството, че от 1 януари догодина тя поема ротационното председателство на Съвета на ЕС и неизбежно трябва да се занимава с него. Може да се каже, че вътрешният дебат за общата европейска отбрана напоследък доста напредна и вече очерта някои конкретни виждания.

Дискусията под наслов „Заедно в сигурността, ролята на България в общата европейска отбрана", проведена миналия месец в София, показа, че на този етап присъединяването към общата европейска отбрана и сигурност няма опонент сред политическите сили в страната. Според президента на републиката Румен Радев, който е и главнокомандващ на въоръжените сили, в днешния свят, в който другите глобални играчи развиват своята военна мощ, ЕС не може да продължи да разчита само на „меката сила“. Като се обяви за преодоляване на фрагментацията в европейската отбрана, Радев цитира данни, според които на основно въоръжение в ЕС има 176 платформи и 17 типа бойни танкове, докато на въоръжение в САЩ са само 30 платформи и един тип боен танк. В резултат от този подход европейските държави губят между 70-100 млрд. евро. Според президента ЕС може да преодолее тази ситуация с изграждането на интегрирана отбранителна индустрия, а като негов следващ ротационен председател България трябва не само да покаже подходите и намеренията си в тази област, но и да приобщи своите предприятия и научни институти към укрепването на европейските отбранителни способности. С това схващане на президента се солидаризираха  представители на социалистическата партия. За интегриране на националната отбранителна индустрия и академичната общност в този процес се обяви и военният министър Красимир Каракачанов, но предупреди, че до създаване на общи отбранителни структури ще се стигне, ако в „Брюксел се говори по-малко” за Европа на различни скорости.

Съществено място в дебатите по темата заеха и експертите по отбрана. Аналогично на военния министър, те се обявиха против евентуална европейска отбрана на 2 скорости, защото е недопустимо да има различни степени на сигурност за гражданите на ЕС от различни страни. Според експертите, България трябва активно да се включи в търсенето на решения, като избира между варианта за доброволно участие в общата европейска отбрана без поемане на политическа или юридическа обвързаности варианта за синхронизиране на отбранителното планиране и реализация на общи програми. При втория вариант ЕС би имал много по-съществена роля по отношение на вътрешната сигурност и реагирането на заплахи като тероризъм и кибер атаки, поради което той е предпочитан. Някои от експертите смятат, че е по-добре България да се съсредоточи в ангажиментите си, свързани с НАТО, а не да се разсейва с нови идеи. Преобладава обаче схващането, че НАТО и съвместната отговорност на ЕС в отбраната не бива да бъдат възприемани като контрапункт, а като съвместна отговорност. Как именно мненията, излагани досега в България относно общата европейска отбрана, ще намерят място в европейския дебат по темата, е още рано да се каже, но нагласите са категорично в полза на споделянето на отговорностите за сигурността на ЕС.