Политическите наблюдатели в София маркираха през последните дни необичайна активност в българско-италианските отношения. На 9 и 10 ноември зам.-премиерът на правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева беше на работно посещение в Рим и разговаря със своя колега Анджелино Алфано, а вчера премиерът Бойко Борисов направи еднодневна блиц визита във Вечния град, където беше посрещнат с почести в двореца Киджи, сградата на италианското правителство, от лидера на изпълнителната власт Паоло Джентилони.

Този своеобразен български „десант” на Ботуша беше случайно съвпадение в работните календари на политиците или сверяване на часовниците между София и Рим на двустранно ниво и в контекста на ЕС? Случайните съвпадения в такива случаи са малко вероятни. По-вероятно е заключението, че Захариева и Алфано подготвиха почвата, а Борисов и Джентилони съгласуваха позициите по някои важни за двете страни въпроси.

Един от тях логично е предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина 2018-та. „Италия е редом с България и ще я подкрепя по време на нейното председателство”, заяви Джентилони на съвместната пресконференция с Бойко Борисов. А на Екатерина Захариева Анджелино Алфано каза, че „приоритетите на българското председателство са и наши приоритети, можете да разчитате на нас във всяка ситуация”.

Един от тези приоритети българските и италианските политици коментираха в детайли - присъединяването към ЕС на страните от Западните Балкани. Българският премиер Борисов отбеляза, че по този въпрос трябва да се извърви дълъг път, тъй като предизвикателствата в региона са свързани с развитието на инфраструктурите и с проектите за транспортни комуникации като например Европейския коридор 8. „Този проект е изключително важен и предлага възможности за инвестиции от страна ЕС”, допълни Борисов. Италианската страна изрази пълна подкрепа за това добро намерение на България.

Външните министри, а след това и премиерите на България и Италия, обсъдиха и уточниха също позиции по един чувствителен въпрос – миграционния поток от Близкия изток и от Северна Африка към границите на двете страни, които са и външни за ЕС. Бойко Борисов беше категоричен – европейската дипломация по този въпрос не бива да е пасивна както досега, а трябва да оказва ефективна помощ на Рим и София. Но българският премиер не се спря дотук. По думите му, Италия харчи прекалено много пари за създаването в Либия на центрове за приемане на бежанци и мигранти, но тази политика няма бъдеще. Рим би трябвало да действа като София, да ограничи икономическата миграция и да засили възпрепятстващите мерки по границите си, които са външни за ЕС.

Българският външен министър и премиерът споделиха със своите италиански събеседници и готовността на София да влезе в шенгенското пространство след като е изпълнила всички технически изисквания за това. И по този въпрос получиха безрезервно „да” от страна на италианското правителство.

Колкото до двустранните отношения, по време на разговорите в Рим стана ясно, че те са в постоянно положително развитие във всички области. Само един пример, традиционно Италия е в челните позиции сред търговските партньори на България. Според статистическите справки, българският износ за Италия през 2016 година възлиза на два милиарда и 170 милиона евро и превръща италианския пазар във втори най-голям за българския експорт след Германия. В същата година, отчита статистиката, България е внесла стоки и услуги от Италия за два милиарда и 67 милиона евро, което нарежда италианския внос в страната на трето място след Германия и Русия.

И накрая една пикантна нотка. Според кулоарните клюки, по време на посещението на Бойко Борисов в Рим, италианските домакини били наложили категорично „но комент” по въпроса за провала на адзурите в квалификациите за световното първенство по футбол в Русия. В реванша на свой терен, в Милано, италианският национален отбор по футбол не успя да вкара гол във вратата на шведите и така отпадна за първи път след 1958 година от световно първенство! Позор и национален траур за феновете от Ботуша.