Последният, седемнадесети вече доклад на ЕК за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешния ред, вчера предизвика в страната реакции, които говорят за диаметрални разминавания между политическите сили. За ГЕРБ и нейния коалиционен партньор Обединени патриоти докладът е обективен и в крайна сметка позитивен, защото не съдържа нови препоръки, а по отношение на старите отчита определено изпълнение. Повод за особено задоволство на управляващите дава обстоятелството, че за първи път в доклад на ЕК се допуска, че мониторингът над правосъдната система и вътрешния ред в страната може да бъде спрян през 2018 г. Според БСП обаче, констатациите на ЕК говорят за „провал“, а според ДПС – за „обективен провал“ в тези сфери. За социалистите отчитането на частично изпълнение на препоръките в крайна сметка означава, че нито една от тях не е изпълнена. За ДПС докладът е свидетелство за „обективен провал“, защото ЕК заключава, че на този етап никоя от препоръките й не е изпълнена в задоволителна степен.

Специфичен нюанс в реакциите на управляващите внесе коалицията Обединените патриоти, от която пледираха мониторингът на ЕК над правосъдието и вътрешния ред в България и Румъния или да бъде спрян, или да бъде съпроводен от мониторинг над тези сфери и в други европейски страни, където според патриотите се наблюдават дори по-тежки нарушения.

Фактът, че мониторингът на ЕК продължава и след поредния й доклад, очевидно не мотивира парламентарните сили за обединени усилия в посока към отстраняване на основанията за неговото оставане. В деня на оповестяването на доклада на ЕК в парламента избухна скандал заради искане на социалистите премиерът Борисов да обясни свое твърдение, че сред депутатите има хора, замесени в наркотрафик и купуване на гласове. Председателят на парламента Димитър Главчев изгони от залата лидера на БСП Корнелия Нинова, а на свой ред социалистите започнаха да събират подписи за неговото отстраняване от длъжност. Около скандала БСП напусна демонстративно парламентарното заседание, а скоро я последва и ДПС.

Противоречивите оценки на управляващи и опозиция за мониторинговия доклад се наслагват върху напрежения около инициативата на ГЕРБ за промени в конституцията, които да премахнат давността за престъпления при приватизационни сделки в периода 1992-2017 г. От ГЕРБ признават, че инициативата им е свързана с подготвяния от БСП вот на недоверие към кабинета заради корупция. Но определяна от ГЕРБ като "основен приватизатор", лидерът на БСП Корнелия Нинова отвърна с настояване да се разследват също концесиите и групировките по време на прехода, като многозначително призова мутрите на прехода да излязат от ръководството на държавата. Така по парадоксален начин докладът на ЕК за спорния напредък на страната в правосъдието и вътрешния ред беше посрещнат с нова фаза в споровете между първата и втората политическа сила коя от двете е по-корумпирана. Освен парадоксален, този спор е и безсмислен, ако отчетем обективната истина, че за времето, откакто България е обект на мониторинг заради проблеми в правосъдието и вътрешния ред, и ГЕРБ, и БСП носят отговорност за тези проблеми, защото са се редували в управлението.