Ще има ли втора атомна електроцентрала в България? Това е въпрос, на който ясен и твърд отговор няма вече около 30 години. Вчера учените от авторитетната Българска академия на науките се опитаха да дадат своя отговор, който се очакваше както в енергийните среди, така и от политическата класа с голямо внимание. Защото от чисто икономически и технологичен, въпросът през последните няколко години се превърна и в политически. Особено след гласувания от парламента през 2012 г. мораториум върху строителството на централата в Белене на брега на Дунав. И още по-политически стана проблемът, когато се оказа, че вече са изразходвани над 1 милиард евро публични пари за този проект, който в момента е напълно изоставен, построеното се руши, дават се луди пари за съхранение и опазване на поръчаните, произведени и доставени от руска фирма два атомни реактора, които  властите сега се  чудят какво да правят.

Още от самото начало на сагата „Белене” основният въпрос беше нужна ли е нова атомна централа на България, освен тази в Козлодуй, също на брега на Дунав? По комунистическо време, когато българската икономика се славеше като една от най-лакомите на електричество, отговорът изглеждаше повече от положителен. Но оттогава до днес доста вода изтече по Дунав и доста неща се промениха. Националната икономика претърпя радикални промени и от някогашните индустриални гиганти днес няма вече нищо повече от безполезни купчини желязо. Т.е. няма ги вече големите потребители на електроенергия. Освен това и новите заводи, които заместиха старите индустрии, вече не консумират толкова много ток, домакинствата пък започнаха да следят много по-стриктно консумацията си на електроенергия при постоянно нарастващите й цени. Стигна се дотам, че България днес произвежда повече електричество, отколкото й е необходимо и затова изнася за съседни страни, в които има недостиг на ток. Вярно е, че съществуващите в страната електроцентрали са с неясно бъдеще, тъй като екологичните норми стават все по-строги и засягат пряко трите най-големи въглищни централи в страната, които, ако не ги спазват, ще бъдат санкционирани, а ако се съобразят с тях, цената на техния ток ще го направи непродаваем на неплатежоспособното българско население. Първата българска атомна централа пък вече наближава края на живота си, нищо, че единият от двата й реактора получи в началото на месеца 10 години разсрочка. С други думи казано, ток в България в момента има в излишък, но рискът да се стигне до недостиг в близкото бъдеще е напълно реален. А строежът на втора атомна централа не е задача, която се изпълнява за година или две, а е проект който ще се реализира най-малко пет години. Точно когато според песимистите България ще започне да изпитва нужда от повече ток.

Това са факти, които са известни както на енергийните специалисти, така и на властите. Сега се чу думата и на учените. Според тях при инвестиционен разход под 10,5 млрд. евро, при съотношение между привлечен и собствен капитал 70:30, лихва под 4,5 процента, проектът АЕЦ "Белене" е жизнеспособен. Той става значително по-жизнеспособен, ако в него участва и държавата. Да, но държавата в момента упорито се дърпа от този проект и не дава дума да се изрече за някакво държавно участие, било то и под формата на държавни гаранции без влагането на истински и реални публични средства. Значи трябва да се намери чуждестранен инвеститор за споменатите от учените 70 процента дял в проекта. Няколко неуспешни опита бяха вече направени, усилията да се намери стратегически партньор стигнаха дори до Китай, но черно на бяло няма още нищо. А най-лошото е да не се прави нищо, предупреждава БАН. Още повече, че в региона около България се очертава недостиг на базова мощност от около 2000 МВт.

Има една наука, която се нарича политическа икономия и учените от БАН навярно са наясно с основните й постулати, които изясняват връзките между икономиката и политиката. В конкретния случай с  проекта за атомна централа в Белене връзката е повече от очевидна. Икономистите и енергетиците си казаха думата, сега остава да се чуе и мнението на политиците. Самият министър на енергетиката Теменужка Петкова дебело подчерта, че докладът на БАН трябва да се разгледа в парламента, че това трябва да стане бързо, но и без прибързване. И по всяка вероятност и при политическите дебати ще стане ясно, че каквото и да си говорим, винаги в крайна сметка става дума за пари. А пари за самостоятелно строителство на втора държавна АЕЦ няма, но има активи, които са налице и които са на стойност близка до препоръчаните за държавното участие 30 процента. Така че според учените от БАН, проектът АЕЦ „Белене” може и да получи зелена светлина.