Пресвета Богородица, Светите безсребърници Козма и Дамян, Свети Мина, Света Варвара… Много са светците, които народът ни от векове почита с вярата, че лекуват или предпазват от различни болести. Сред тях е Света великомъченица Екатерина, чийто празник църквата отбелязва на 24 ноември.
Според преданието Екатерина била дъщеря на управителя на Александрия (Египет) по времето на император Максимиан. Екатерина била не само много красива, но и много добре образована. Майка ѝ тайно изповядвала християнството, запознала я с един отшелник, който я посветил в християнската вяра. През 305 г., едва 18-годишна, Екатерина била хвърлена в тъмница заради вярата си. Всички, които я посетили в затвора, за да спорят с нея, не само не я отклонили, но и те самите приели Христос за свой бог. Екатерина била подложена на страшни мъчения. Според преданието, осъдили я на смърт чрез разпъване на колело. Когато се докоснала до колелото, то се разпаднало. Посекли я с меч, а Ангел Божи отнесъл тялото й на планината Синай, където по-късно е построен манастир.

В българската традиционна култура наричат светицата Катерина. Народният празник (на същата дата като църковния) най-често е свързан с вярата, че нейната благословия закриля децата и ги пази от Баба Шарка. Отбелязва се главно в Южна България. Големият български етнограф Димитър Маринов го среща в няколко селища около Пловдив и Родопите. Според неговите бележки, обичаят е разпространен и сред помашкото население.

Какво се прави на 24 ноември? Рано сутринта майките, които имат малки деца, отиват за вода и с нея замесват тесто. Жената, която го меси, откъсва малко от него и оформя пàторче (кравайче). Това паторче се пече, намазва се с мед (или рачел) и се слага нависоко – над горния праг на вратата или на покрива. И стои там „додето го забравят“. То е дар за Баба Шарка, а тя обича сладкото. Ако няма мед, мажат хлебчето с популярните някога рачел, маджун, петмез. От останалото тесто месят пита, която също се маже с нещо сладко. Питата е още топла, когато всеки от домашните отчупва от нея по един залък с думите: „Да ни е на помощ св. Катерина.“ Дават по малко и на кучетата, за да не ги хваща бяс. След това изнасят питата „на пътя“ и раздават на всеки, който мине. Вярва се, че в къщата, в която е направена тази пита, няма да влезе Баба Шарка.

В Странджанско св. Катерина се почитала и за предпазване от мишки. Жените замазвали с кал огнището със затворени очи – за да „замажат“ символично очите на неприятните и пакостливи гризачи. Отново със затворени очи раздавали варена царевица – за да им „затворят“ устата. На този ден не се работи „женска работа“ – не се реже с ножица, не се плете и шие с игла. В Родопската област пък се приема, че св. Катерина предпазва от треска и висока температура. И тук стопанките не се докосват до остри предмети на нейния празник, защото, ако се порежат, раната няма да зарасне бързо.